Но тя беше самурай във всички аспекти, които бяха направили думата достойна за уважение — не само почтена, състрадателна и справедлива в отношенията си с всички хора, но също и безстрашна и непоколебима пред предизвикателства, които биха накарали повечето жени — и повечето мъже — да изгубят кураж и да избягат, изоставяйки човек или кауза като безнадеждни. Той би трябвало да знае, че раните му нямаше да са достатъчни, за да я прогонят.
Мика взе мократа кърпа от грубата глинена купа до него и започна изключително внимателно да мие гърба му.
Освободен от мъчителната трудност да се опитва да лекува сам раните си, Кай почувства, че схванатите му мускули взеха бавно да се отпускат. Той се съсредоточи толкова дълбоко върху усещането за близостта й — аромата на жасмин, който се излъчваше от косата й, шумоленето на коприна, ръцете й, така меки и нежни — че безмилостната болка от разкъсаната му плът и увредени тъкани най-сетне взе да отслабва, отстъпвайки място в съзнанието му на чувството, че се намира насред някакъв сън.
При мисълта, че това може да е само сън, чисто и просто един делириум, и после увереността, че не е така, внезапно изпита отново онази безпричинна болка, която го бе пронизала, когато я видя за първи път.
Безпричинна? Не, не беше безпричинна. Причината бе фактът да я види тук, в неговия свят, и въпреки това болката се спотайваше невероятно дълбоко в душата му, където той не можеше да я контролира по никакъв начин.
Кай се помъчи пак да се съсредоточи върху физическата болка, когато Мика започна да чисти мястото около най-дълбоката рана — тази, която му бе нанесена от рога на цилин — предпочитайки дори нея пред чувството, което близостта й пораждаше в него.
— Някой е трябвало по-рано да се погрижи за това — каза тя, виждайки постепенно сериозността на раната. В думите й, изречени полувъпросително, освен безпокойство, долови и острата нотка на гняв, макар да знаеше, че той не е насочен към него.
— Имаше и други, които се нуждаеха от грижи — промърмори Кай, сякаш това не беше нищо, успявайки да овладее гласа си, точно както успяваше да стои неподвижно, въпреки факта, че нейната ръка вече не беше чак толкова стабилна. В крайна сметка вината, че не са обърнали внимание на раните му, не беше изцяло на другите. По обратния път към замъка Ако той умишлено се бе опитал да остане незабележим.
Внезапно престана да усеща докосването на Мика по кожата си. Той зачака, озадачен, докато тя продължаваше да седи зад него, и в един момент започна да му се струва, че усеща осезателно очите й, докато тя разглеждаше мрежата от стари белези и нови рани, която покриваше тялото му.
— Беше ли с Ясуно, когато той уби звяра? — попита Мика.
Стреснат, Кай се поколеба, а след това, като затвори очи, кимна утвърдително, радвайки се, че не е с лице към нея.
— Казват, че е бил много смел — продължи Мика и този път той долови в гласа й нотка на съмнение.
— Да — отвърна. Това бе единствената дума, която можа да се насили да произнесе. Стисна юмруци върху коленете си, въпреки че остана напълно неподвижен.
— Баща ми иска той да се бие за нас на турнира вместо Хазама.
„Турнирът, който бе главното събитие по време на посещението на шогуна!“ Кай импулсивно изправи глава, тъй като гневът взе връх над изненадата му. „Естествено“. Ясуно бе героят на лова за всички в Ако, освен за единствения човек, който знаеше истината. Кай бавно си пое дъх. Щеше да му хареса да види Ясуно унижен в истински бой, и то пред шогуна и най-важните даймио в страната. Само че това щеше да е позор за Ако.
Точно сега Ясуно бе най-непочтеният самурай, когото познаваше, и далеч не беше най-добрият боец. Обаче нямаше да има никакво значение, даже за господаря Асано, ако се опиташе да го изобличи в лъжа. Щеше да бъде неговата дума срещу тази на Ясуно. Въпреки всички недостатъци на Ясуно, той все още бе самурай съгласно закона и никаква справедливост, дори и истината, не можеше да преодолее реката от кръв, която течеше между тях.
Кай внезапно си даде сметка, че не е отговорил и че не може да мълчи до безкрай.
— Ясуно е умел в боравенето с меча — отвърна той тихо — единственото нещо, което успя да каже, без да се задуши.