Оиши наведе глава, обмисляйки думите му, но когато отново я изправи, изражението му не беше променено.
В очите на мелеза проблесна разочарование.
— Дойдох да ви кажа, защото си помислих, че може да вещае зло за господаря и господарката Асано.
Този път Оиши се вгледа изучаващо в лицето му, виждайки искрена загриженост на него. Единствената допирна точка между него и Кай беше тяхната пълна лоялност към господаря им и единственото му дете. Това обясняваше защо мелезът бе намерил смелост да дойде тук, за да говори директно с него и да му разкаже такава невероятна история… Но тя не беше нищо друго, освен една неправдоподобна история.
— Казват, че само демоните притежават силата да виждат през маскировката на вещица. Ти демон ли си? — интонацията му предизвикваше мелеза да отговори утвърдително. Нямаше нужда да крие презрението, което изпитваше, сега, когато господарят Асано не беше тук, за да го види и чуе, и той можеше да се държи толкова грубо, колкото отдавна му се искаше.
Искрата в очите на Кай угасна, когато внезапно осъзна истината зад привидното безразличие на Оиши — той го презираше не по-малко от другите васали на господаря Асано.
— Не — отговори категорично.
Оиши сви рамене.
— Тогава, предполагам, просто си бил омагьосан от някое красиво момиче — той мина край мелеза, сякаш бе престанал да съществува, и влезе в къщата си, като затвори шумно вратата зад себе си, оставяйки Кай на колене, сам в тихия двор.
5.
В деня на турнира времето бе толкова хубаво, сякаш дори Аматерасу — богинята на слънцето и родоначалник на японските императори — бе избрала да почете с блестящото си присъствие посещението на шогуна в Ако.
Празната площ във външния двор, където обикновено се провеждаше бойната подготовка, бе временно превърната в огромен открит павилион, разделен на секции и коридори чрез стотици тобари, които се простираха от край до край. Високите близо два метра сегментирани завеси, които традиционно се употребяваха за изграждането на временни полеви военни щабове, се използваха и за мащабни събития на открито като това.
Най-привлекателното място в този лабиринт от завеси беше арената за турнира, която бе изградена специално за днешните двубои, предназначени да покажат уменията на най-добрите фехтовачи на присъстващите даймио.
Тобарите бяха украсени с фамилния герб на Асано — пресечени ястребови пера в рамките на окръжност. Той бе изрисуван в червено и златно и бе поставен на всеки няколко метра по протежение на дългите светли завеси.
Гербът на Асано се редуваше, а на места бе заместен с този на Токугава, изобразен в златно и черно, по протежение на пътеката, която водеше до покритата зрителска трибуна, издигната за шогуна, неговите придворни и другите най-почетни гости на господаря Асано.
Тя бе издигната край арената на мястото, откъдето двубоите се виждаха най-добре. В съседство с нея имаше обособени зони за самураите от Ако и за тези, които служеха на другите господари.
По традиция, останала от времето, когато тобари били част от военното оборудване и шогунът бил пръв сред военачалниците, а не сред политиците, за сядане по време на събитието се използваха обикновени походни столове, като бяха добавени възглавнички за коленичене за дамите, които можеха да присъстват по покана на техните господари.
Оиши стоеше редом с господаря Асано и господарката Мика, докато те приветстваха с добре дошли сановниците, идващи да гледат турнира. По заповед на Оиши най-висшестоящите офицери на Асано вече бяха седнали в определена за тях зрителска зона, докато другите самураи, на които знаеше, че може да разчита, бе поставил да стоят на пост около арената. Всички те носеха нови, яркочервени лакирани доспехи, които господарят Асано бе поръчал специално за посещението на шогуна, и бяха добре въоръжени. И най-малката небрежност по отношение на сигурността в замъка Ако, изобщо всеки инцидент, който би могъл да навреди на шогуна, трябваше да бъде избегнат на всяка цена.
В най-добрия случай един инцидент щеше да коства загуба на честта на техния господар, а в най-лошия — на земите му, живота му, а може би и живота на дъщеря му. Самураите на Ако щяха да станат ронини, опозорени и без господар, без никаква възможност да издържат себе си, да не говорим за техните семейства. Оиши знаеше много добре, че това се е случвало на други преди това и то доста често заради твърде дребни причини.