Ясуно не се виждаше никъде — нито до Чикара, нито някъде другаде. Дали не беше се уплашил? Ако беше така, Кай си помисли, че ще го убие собственоръчно.
Но Чикара го дръпна безцеремонно за ръката, а изражението на младия самурай му подсказа, че нещо се е случило с Ясуно, нещо далеч по-лошо от една нервна криза.
Кай последва Чикара до палатката, където Ясуно трябваше досега да е облякъл доспехите си. Като отметна настрани покривалото на входа, Кай влезе вътре, без да извести за себе си, което щеше да е напълно безсмислено, защото самураят лежеше прострян по гръб на земята, с широко отворени, вторачени в нищото очи.
— Какво се е случило с него? — попита Чикара. — Изглежда така, сякаш е изпаднал в транс.
Кай не отговори, коленичи до Ясуно и се взря в оцъклените му очи.
— Видя ли някой близо до тази палатка?
Младежът поклати отрицателно глава.
— Никой. Само… Мисля, че видях една лисица.
— Бяла лисица? — Кай вдигна глава и се намръщи, като видя, че Чикара кимна утвърдително и се взря в него. Той погледна отново към Ясуно и този път забеляза странния, неестествен бял цвят на миглите му.
Барабаните прозвучаха още веднъж. Кай внезапно си представи обстановката около бойното поле: тревогата по лицата на Мика и господаря Асано, нарастващото нетърпение на тълпата… шогуна… как гигантският самурай крачи напред-назад сам по арената, демонстрирайки презрението си към един толкова страхлив противник, който дори няма да стъпи на бойното поле.
Той вдигна поглед към Чикара и поклати глава:
— Доведете баща ви!
— Няма време! — каза младежът отчаяно. Той погледна към доспехите на Ясуно, които още висяха на закачалката. Ясуно дори не бе имал шанса да ги облече. — Ако той не се бие, ще бъдем посрамени.
Кай проследи погледа му до доспехите и очите му се спряха на шлема с предпазната маска, която напълно скриваше лицето на човека, бронята с фамилния герб на Асано… Той би могъл… Не, не можеше.
Сякаш прочел мислите му, Чикара каза:
— Никога няма да разберат, че си ти.
Кай се наведе над безчувственото тяло на Ясуно, стиснал ръце в юмруци, за да преодолее желанието да посегне, просто да докосне доспехите, раздиран между истината и последствията, ако се осмелеше…
— Ти можеш да го победиш и те никога няма да разберат — настоя Чикара.
Откъм арената за пореден път прозвуча биенето на барабаните.
Кай се надигна и посегна към първия елемент от доспехите; Чикара се втурна да му помогне да ги облече. „За Ако. За Мика…“
Напрегнатото мълчание на тълпата край арената бе нарушено от внезапното ставане на шогуна, който се изправи и шумно затвори ветрилото си. Неговият раздразнен жест премина през зрителските трибуни като вълнички, предизвикани от скока на шаран в езеро. Сановниците и даймио веднага се изправиха и почтително наведоха глави. Кира направи същото и само Мика зърна прикритата усмивка на лицето му.
Точно когато шогунът се обърна да си тръгне, на арената излезе един самурай, на чиято броня ярко се открояваше гербът на Асано. Той тръгна напред, а после спря и погледна към трибуните.
„Ясуно“. Мика се обърна към баща си, споделяйки обзелото го облекчение, и не забеляза изненадата на лицето на господаря Кира, която той не успя да прикрие напълно.
Шогунът спря, погледна към новодошлия боец и към облечения в черно победител. Интересът му отново се събуди, той се върна на платформата и пак седна, а благородниците направиха същото, бързо и послушно. Кира седна до Мика, но този път дори не я погледна. Той се взираше в двамата бойци, а в изражението на лицето му се четеше нещо, граничещо с ужас. Тя изпита единствено облекчение, че Кира най-накрая изглеждаше по-заинтересован да гледа двубоя на арената, отколкото нея.
Мика се надигна на коленете си и също впери поглед в бойното поле, обзета отново от тревожните си мисли сега, когато Ясуно най-после се беше появил. Е, поне беше тук, но той не бе успял да убие цилин. Имаше ли изобщо някакъв шанс срещу това чудовище?
Кай стоеше на арената като мъж, сънуващ наяве, докато гледаше как шогунът и другите сановници заемаха отново местата си. Ако Чикара се бе забавил още секунда във връзването и закопчаването на доспехите, щеше да бъде твърде късно.