Той наблюдаваше как боецът на Ако застива на място, след като е избегнал вертикален удар с ослепителна скорост; как изчаква с изнервящо спокойствие, докато гигантът се втурва след него, очевидно ядосан от пропуснатата възможност да повали противника си с един удар.
„Чака облеченият в черни доспехи самурай да се окаже в неговия обхват. Чака, за да реши какъв да бъде следващият му ход. Ясуно никога не чака нищо в живота си, особено по време на битка. Той винаги е прекалено импулсивен, което е в негов ущърб“.
Когато самураят в черно пресече невидимата граница, която според Оиши бе мястото, където, имайки предвид дългата му ръка, неговият бокен попадаше в обсега на замах на Ясуно, боецът от Ако неочаквано направи своя ход.
Отново с бързина и ловкост, каквито Оиши никога не бе виждал преди, Ясуно атакува: стоманеният връх на собствения му бокен проблесна като пламнала главня на слънчева светлина, когато той се наведе, избягвайки косия посичащ удар на великана, и замахна към коляното му — едно от малкото уязвими места, където човек можеше да се надява да удари противник с такъв ръст, с цел да го повали бързо.
Боецът в черно, изглежда, предугади тази възможност, защото по някакъв начин успя да парира удара. Но Ясуно обърна траекторията на бокена си с невероятна скорост — след като отскочи от удара на противника, той се издигна към протегнатата въоръжена ръка на великана, целейки се в една от свръзките на бронята му — или към вътрешната свивка на лакътя му, или към чупливите кости на предмишницата му.
Гигантът реагира със същата бързина: оръжието му блокира и този удар и двата бокена се сблъскаха с пълна сила във въздуха.
Пукотът отекна на територията на замъка, сякаш и двете оръжия се строшиха на парчета при сблъсъка. Зрителите по трибуните и мъжете, обграждащи арената, реагираха със същите викове на изумление.
Двамата бойци бяха все още на крака, един срещу друг, стискайки останките от мечовете си. След една дълга пауза, в която никой от тях не помръдна, те бавно се обърнаха към трибуната, където шогунът гледаше заедно с аплодиращата тълпа.
„Равенство?“ — помисли си Оиши; почти се молеше да е така, чувствайки надеждата и недоверието да го стягат до задушаване като въже, увито около гърдите му. Равенството бе може би най-доброто нещо, което можеше да се случи, най-доброто, на което можеха да се надяват при тези обстоятелства. Досега Ясуно бе извадил неочакван късмет. „Ако шогунът просто сложи край…“
Но той видя как господарят Кира се наведе към шогуна и му прошепна нещо на ухото.
Шогунът постоя мълчаливо за момент, обмисляйки казаното. После кимна и посочи към адютанта си, който изкрещя някаква заповед.
Сякаш през цялото време бяха очаквали подобна заповед, на арената незабавно бяха изнесени два меча със стоманени остриета. Единият от тях бе нормална катана, която приносителят връчи на Ясуно. Но мечът, който другият мъж подаде на състезателя на Кира, бе направен от същата странна синьо-черна стомана като доспехите му и беше с дължината на копие, но острието му бе извито чак до дръжката.
„Одачи?“ Оиши поклати невярващо глава. Големите мечове одачи бяха използвани от конниците да посичат пешаците на бойното поле. Малцина обикновени мъже можеха да изтеглят подобен меч от ножницата му без чужда помощ, да не говорим да се бият с такъв. „Само гигант…“
Един нормален мъж, въоръжен с катана, срещу одачи в ръцете на великан. Този двубой току-що се бе превърнал в смъртоносна битка. „Не, още по-лошо: това си е чисто клане“.
Оиши стисна дръжката на меча си и целият се напрегна; чу гневното мърморене, което се разнесе от седящите край него мъже. На трибуната за сановниците господарят Асано се обърна и изгледа хладно Кира, сякаш и той си даде сметка, че явно това с било намерението на врага му през цялото време.
Боецът в черна броня замахна към Ясуно, без дори да прави предварително лъжливо движение, описвайки с меча си голяма дъга, с цел да разсече противника си наполовина. Ясуно падна на колене и легна назад по гръб, докато острието профуча над него. Той скочи на крака, преди някой да успее да мигне, замахвайки със собствената си катана. Нейният остър ръб удари под прав ъгъл плоската част на дългото острие на одачи, с мощ, която трябваше да счупи на две черния меч.