Но ударът не даде никакъв резултат. Катаната отскочи сред рояк от искри. В следващия момент Ясуно се претърколи, за да избегне посичащия замах на състезателя на Кира, който сякаш бе поел силата от удара му и я беше удвоил.
Ясуно скочи на крака, като единият му крак удари края на меча на великана, когато той се стовари върху пръстения под. После направи две невъобразими крачки по дължината на одачи, отблъсна се и скочи във въздуха. Неговата катана нанесе кос удар по шлема на противника му, но отново нямаше никакъв ефект. Главата на гиганта дори не се разтресе; ръката му се вдигна и плесна Ясуно като досаден комар, докато самураят се приземяваше.
Ръката му улучи Ясуно, но той направи салто във въздуха и се приземи на крака. Самураят залитна две крачки назад, но още докато го правеше, описа кръг с меча си, за да посрещне следващия страничен удар на одачи и го отклони встрани от тялото си. Преди състезателят на Кира да се възстанови от инерцията на замаха си, Ясуно се хвърли между защитените му с доспехи крака, претърколи се отново и замахна към единия му глезен.
Катаната попадна на предпазител от метални брънки и той едва избегна ответния ритник, когато облеченият в черно самурай се извъртя с бясна скорост, замахвайки с меча си. Ясуно се хвърли срещу завъртащия се крак на противника си, избягвайки удара, в опит да го извади от равновесие, но със същия успех можеше да се опита да повали дърво.
Той се извъртя гъвкаво напред, принуждавайки гиганта отново да се обърне, като спечели отсрочка за част от секундата, но не и достъпна цел за меча си, преди острието на другия мъж отново да полети към него.
Ако зрителите бяха развълнувани и преди това, то сега те направо загубиха дар слово, наблюдавайки свръхестествения танц на две тела, които се движеха в такт със звънтежа от постоянния сблъсък на мечове, под ослепителния дъжд от искри при срещата на стомана със стомана — танц на смъртта, който сякаш се случваше извън пределите на обичайната действителност — като че ли бяха свидетели на оживяла легенда.
Оиши погледна към другите самураи от Ако — всички те седяха прехласнати като благородниците по трибуните, но проследяваха всеки практически невидим удар и всяко париране с очите на обучени бойци.
Движение встрани от полезрението му разсея за миг Оиши; той видя, че група самураи от Ако, които бяха наблюдавали преди иззад тобари, са се струпали на изхода от тренировъчната площадка, за да виждат по-добре, като всички бяха така погълнати от двубоя, че някои от тях фактически стояха незащитени на открито в края на арената. Забеляза сред тях Чикара, върху чието лице се четеше гордост и благоговение и нещо повече от вяра.
На седалките до него Башо поклати глава. Приведен напред, той промърмори:
— Ясуно не е толкова добър боец.
Хазама и Исогай се засмяха, предполагайки, че се шегува — Ясуно беше най-добрият му приятел. Но Оиши се взря в очите на Башо и видя, че е напълно сериозен.
„И казва истината. Кога Ясуно се е научил така да скача във въздуха? — Оиши се намръщи. Никога не беше виждал някой толкова добър с меча, освен самурая в черна броня. — Този двубой е невъзможен“ — дори Ясуно да бе далеч по-добър фехтовач, отколкото всички те знаеха, къде и кога бе научил техники като тези, които използваше в момента?
Колкото по-дълго продължаваше битката, толкова по-малко техниките на състезателя от Ако му изглеждаха познати или дори разпознаваеми. Учителят по бойни изкуства в Ако никога не ги бе учил на такива движения; това дори не беше боен стил, който Оиши можеше да назове по име.
И все пак наскоро бе виждал някои от тези нестандартни движения. Той внезапно си спомни: Чикара. След като бе видял как синът му приключи двубоя си с Джинаи, той бе наблюдавал по-отблизо уединените тренировки на Чикара.
Насили се да отмести очи от двубоя, за да погледне пак сина си, да види погледа в очите му, изражението на лицето му. Изведнъж Оиши бе повече от сигурен, че е виждал тези движения и преди, беше сигурен, че на арената не се бие Ясуно, и почти сигурен, че знае кой е заел мястото му. Ръката му отново се плъзна към дръжката на меча му, а на лицето му не остана и капка надежда.
Състезателят на Кира се извъртя и нанесе жесток удар с меча си, който Я… — не Ясуно, а онзи, който се биеше на негово място — парира ловко както преди. Но този път той залитна, сякаш ударът го бе извадил от равновесие. „Дали се е изморил? Колко дълго могат силите на човек да издържат на такъв противник? Ето това наистина означава да се бориш за живота си“.