Но когато гигантът се хвърли напред да се възползва от привидното си предимство, боецът от Ако се наведе, завъртя се, описвайки грациозна дъга, и го изненада: катаната му проблесна към незащитения хълбок на великана.
Както се блъсна в черната броня, острието от кована стомана на катана се разби на парчета като стъкло. Всички зрители ахнаха, поразени.
Боецът от Ако застина, втренчен невярващо в останалата без острие дръжка на меча си, която все още стискаше в ръцете си. И в тази секунда, когато остана неподвижен, самураят на Кира замахна с масивния си, облечен в броня лакът и го удари в лицето.
Състезателят от Ако излетя на десет крачки във въздуха към трибуните, преди да се стовари на земята. Публиката отново ахна, разнесоха се викове и писъци, някои от зрителите дори скочиха на крака.
И тогава целият свят замря.
Шлемът и нащърбената предпазна маска на боеца от Ако лежаха на пет метра от мястото, където той се беше приземил, давайки възможност на всички да видят лицето му и истинската му самоличност.
Това беше мелезът.
Този път Оиши изруга високо, но гласът му се изгуби сред виковете на мъжете около него. Сега цялата публика стана на крака, гледайки втрещено. Седящ до шогуна, господарят Асано пребледня като смъртник. Господарката Мика изглеждаше зашеметена, сякаш тя бе поела удара.
Лицето на Кира бе удивено като на всички останали, но той изглеждаше така, сякаш е видял чудо.
6.
Състезателят на Кира тръгна към мястото, където Кай лежеше зашеметен и неподвижен в прахта. Самураят вдигна синьо-черното си одачи като палач, за да сложи край на двубоя веднъж завинаги.
— Стой! — каза шогунът.
При тази дума гигантът застина, след това бавно и неохотно отпусна оръжието си, докато шогунът слезе от мястото си на трибуната.
Един от мъжете край Оиши промърмори:
— Казват, че нашият шогун покровителства кучетата. Може би ще прояви милосърдие — няколко от мъжете изсумтяха, едва потискайки смеха си.
Оиши се обърна, за да види каква ще е съдбата на мелеза.
— Тишина! — изсъска той със смразяващ глас. В това нямаше нищо смешно. Техният господар току-що бе публично унизен в най-важния момент от живота си от един презрян мелез, който му дължеше всичко, който му дължеше живота си.
Как и защо мелезът бе заел мястото на Ясуно в турнира, бе пълна мистерия и като че ли единственият човек, който знаеше отговора, бе неговият собствен син.
Той наблюдаваше, вцепенен, как шогунът приближи до Кай и се наведе да разгледа лицето му с мрачно любопитство.
От това, което Оиши можеше да види, лицето на мелеза изглеждаше по-зле от обикновено след удара, който бе понесло от облечения в броня лакът на великана. Ударът бе нащърбил защитната маска и бе скъсал връзките й с шлема; шлемът и маската бяха излетели близо до мястото, където Оиши и другите самураи чакаха. Мелезът бе извадил късмет, че ударът не бе разбил и черепа му, въпреки че тепърва щеше да се види доколко това бе късмет. От носа и устата му шуртеше кръв, а едната страна на лицето му вече бе започнала да се деформира от голяма като юмрук подутина, придобивайки червено-лилав цвят.
Очите на Кай се отвориха — или поне едното от тях — когато шогунът хвана брадичката му и завъртя наляво-надясно нараненото му лице с безразличието на човек, който разглежда екзотично животно.
Оиши видя, че Кай е в съзнание, въпреки че мелезът изобщо не протестира, не издаде и звук, докато шогунът натискаше и стискаше лицето му, а после разтвори устата му, за да огледа зъбите му. Дали Кай приемаше доброволно грубото отношение, или просто го понасяше, не беше ясно, но поне като стоеше неподвижно, не влошаваше нещата.
Шогунът се усмихна развеселено и леко поклати глава, докато се изправяше. Като се отдалечаваше, оставяйки Кай на земята, той мина през редицата на своите телохранители и изрече две думи:
— Убийте го!
Самураите на Токугава заобиколиха Кай и измъкнаха мечовете си.
— Не!
Оиши погледна назад към трибуните, като чу женски глас да изкрещява думата, глас, който познаваше много добре. Той видя господарката Мика да напуска мястото си и да тича към шогуна. Тя падна на колене пред него и се поклони до земята.
„Богове, не!“ — Оиши не бе сигурен дали само си го помисли, или го каза на глас, като видя Мика-химе да се хвърля в краката на шогуна, молейки го да пощади живота на мелеза.