Оиши погледна към Хазама и кимна.
Самураите от Ако взеха по един бокен със стоманен връх от купчината, донесена от тренировъчната площадка от хората на шогуна, и наобиколиха лежащия Кай. Самураят в черна броня хвърли един последен поглед на мелеза, без дори да свали демоничната маска от лицето си, след това се отдръпна, оставяйки жертвата си на отмъщението на собствените й хора.
Адютантът на шогуна чакаше заедно с част от неговите самураи, за да се увери, че заповедта на господаря му ще бъде надлежно изпълнена. Другите даймио останаха на местата си, наблюдавайки мълчаливо публичното унижение на състезателя от Ако, като всички знаеха, че петното от скандала, лепнато на фамилията Асано, ще трае много по-дълго.
Оиши наблюдаваше с безизразно изражение, докато Кай се опита да се изправи, за да се защити по някакъв начин срещу това, което знаеше, че ще последва. Но един злобен удар от Хара го просна отново на земята, а Хазама му нанесе още един.
След това вече нямаше спасение за него, тъй като те изляха безсилната си ярост върху мелеза, върху демонското изчадие, което бе израснало сред тях заради милостта на техния господар, само за да донесе позор на гордото му фамилно име, на детето му, на неговите самураи, а оттам и на всички хора от неговите владения. Оиши правеше всичко възможно да не отделя очи от наказанието, изпълнявано от хората му, но вниманието му непрекъснато се отклоняваше към господаря Асано, който стоеше сега с приведени рамене, взирайки се в земята; към господарката Мика, която потръпваше при всеки удар, нанасян на Кай, сякаш той се стоварваше върху нея; към едва прикритото удоволствие, което се четеше по лицето на Кира.
Очите на Мика се наляха със сълзи и въпреки че Оиши се опита да се вкопчи в гнева си към женската слабост, мисълта за това, което жена му би могла да чувства, ако жертвата беше той, по някакъв начин влезе в ума му.
А след това изпита още по-голям срам, тъй като една сълза се отрони от препълнените очи на Мика. Тя се търкулна по бузата й, оставяйки сребриста следа, а младата жена застина, мъчейки се да сдържи сълзите си, докато немигащите й очи му заприличаха на очите на мъртвец. Не си спомняше да я е виждал да плаче публично, след като умря майка й, когато тя беше малко дете. Една жена самурай не трябваше да плаче пред хората, поне не и за нещо толкова позорно. Но той виждаше, че дълбоко в себе си тя се давеше в сълзи.
Оиши отново овладя собствените си емоции, чудейки се колко от нейните сълзи бяха заради баща й и колко заради Кай. Кай, който бе убил цилин с една ръка, рискувайки собствения си живот, който днес пак бе рискувал живота си за честта на своя господар и своята господарка, за Ако.
И който тайно обучаваше собствения му син в изкуството да борави с меча, открадвайки послушанието и уважението не Чикара точно както той бе откраднал сърцето на дъщерята на господаря Асано.
Той погледна през арената към мястото, където синът му бе стоял да наблюдава двубоя с гордостта на известната само на него тайна, която засенчваше дори гордостта от почетното му място в обществото.
Чикара беше изчезнал, не можейки да понесе случващото се в момента, но за разлика от всички останали участници той можеше да си тръгне по собствена воля. Оиши отново насочи вниманието си към хората си, които си отмъщаваха на Кай за своето разочарование и загубата на достойнството им. Ако не бъдеха спрени, скоро щяха да го пребият до смърт. Трябваше ли да ги спре? Имаше ли изобщо власт да го направи?
Той погледна към адютанта на шогуна, който още ги наблюдаваше критично. Мъжът изглеждаше доволен от наказанието, което Кай получаваше, но мелезът още мърдаше, опитвайки се слабо да се защити, затова той не смяташе, че му е достатъчно.
Като се обърна назад, Оиши видя как Башо, който досега се бе придържал по-далеч от центъра, давайки си сметка за собствената си сила, внезапно пристъпи напред, като че ли бе достигнал до някакво свое решение. Другите се отдръпнаха; самото му присъствие бе достатъчно, за да ги накара да отстъпят. Той вдигна бокена си и Оиши видя как решимостта на лицето му изведнъж се смени със състрадание. Устата му безмълвно изрече: „Съжалявам“, когато погледна надолу към Кай.
После Башо нанесе с бокена си точно премерен удар, от който Кай най-сетне изгуби съзнание. Самураят коленичи и започна да съблича доспехите от инертното тяло на мелеза, така че наказанието можеше да приключи. Адютантът на шогуна не протестира и Оиши даде знак на останалата част от хората си да помогнат.