Отчаянието завладя изцяло съзнанието му и го повлече обратно в бездната.
8.
Сутринта настъпи твърде скоро, въпреки че след събитията от предишната вечер на всички от фамилията Асано им се бе струвало, че слънцето никога няма отново да изгрее.
Но с утринта дойде и присъдата — светкавична и неумолима като острието на меч.
Господарят Асано, коленичил пред шогуна в Голямата зала на собствения си замък, чакаше с примирение, което можеше да мине и за дълбока медитация, докато, приближили глави, съветниците на шогуна разискваха и спореха помежду си, като че ли наистина имаше някакво съмнение относно последиците от снощния инцидент.
Най-накрая един от съветниците се наведе напред и прошепна нещо в ухото му. Шогунът като че ли размишлява дълго върху думите му, преди да каже:
— Законът е ясен. Наказанието е смърт.
На Асано му се стори, че почти долови съжаление в гласа му, може би защото шогунът досега не се беше озовавал често в положението да заповядва да се изпълни смъртна присъда на даймио, в чийто замък в момента бе почетен гост, или поне не и преди още да си е тръгнал.
— Заради вашето високо обществено положение и заради доброто ви управление на Ако ще ви позволя да умрете от собствената си ръка, така че да можете да покажете същата смелост и достойнство в смъртта, каквито сте показвали и приживе. Присъдата трябва да се изпълни веднага.
Господарят Асано се поклони, приемайки присъдата с мъжеството и достойнството, които никога не бе губил, въпреки че неочакваната бързина, с която тя трябваше да се изпълни, му дойде като допълнителен удар. Обикновено на даймио се предоставяха няколко дни или седмици — времето, необходимо да постави в ред имуществото си и да подготви семейството и приятелите си за раздялата — преди да извърши сепуку.
Той се изправи сковано и бе ескортиран от телохранителите на шогуна до стаята за подготовка, която вече бе определена, където щеше да разполага с малко време да напише официалното си предсмъртно стихотворение и да се съвземе преди това, което щеше да последва.
Стените на стаята бяха украсени с красиво нарисувани пана, илюстриращи събития от дългата и почтена история на фамилията Асано. Той коленичи пред писалището, където фина хартия, четка, вода и мастилен камък очакваха последните му мисли.
Приседна за момент на петите си, като се загледа в стените, утешавайки се с мисълта, че с решимостта, която ще покаже при изпълнението на този последен акт, ще премахне петното от честта на рода му. Животът продължаваше само едно поколение; доброто име бе завинаги. Нищо нямаше да спечели, ако протестираше или твърдеше, че случилото се е било извън контрола му. Беше се случило в неговите земи, сред стените на собствения му замък. Негова бе отговорността да приеме последствията.
Още снощи бе съставил наум прощалното си стихотворение, докато лежеше буден в очакване на зората. Асано го записа на листа хартия, като внимаваше ръката му да се движи уверено и плавно, както когато беше ученик. Оставяше твърде много неща недовършени — и твърде много, които бяха просто неразбираеми — но днес нямаше да извърши нищо, което би нанесло допълнителни щети на Ако или допълнителен срам на името Асано.
Трябваше да използва оставащите часове за медитация и молитва, но нямаше време за себе си. Беше поискал от охраната пред вратата неговият кару да чака там, когато го повика, за да може да уреди с него колкото се може повече дела, така че да осигури благосъстоянието и безопасността на Ако… и на Мика.
Това бяха въпроси, за които трябваше да му се даде съответното време да ги уреди, а може би трябваше да го направи още преди години, защото след смъртта на съпругата му той бе разбрал твърде осезателно колко крехко е цялото съществуване. Единственото сигурно нещо бе промяната.
Както бе пожелал, Оиши чакаше пред вратата, когато Асано я отвори. Охраната беше взела мечовете на кару, но му позволи да внесе завързаните свитъци, счетоводните книги и другите документи, които носеше на ръце; той дори не бе взел някой, който да му помогне да донесе нещата за тази последна среща.
Оиши имаше вид на човек, който не е мигнал предната нощ, и очевидно бе така. Заедно с книжата, свързани с делата, които бяха негова отговорност да управлява, той бе донесъл и списък на нещата, които го тревожеха, с въпроси и подробности, който бе изготвял цяла нощ.