После се помоли с цялото си сърце за Мика, която със загубата на баща си бе загубила повече, отколкото той можеше дори да разбере. Независимо какво друго щеше да й се случи, до края на живота си тя никога вече нямаше да има опората на някой, към когото да се обърне в момент на нужда за помощ, за безрезервна любов и подкрепа. А той знаеше от собствен опит, че такава съдба бе по-лоша от смъртта.
Спомените му от турнира и как бе завършил бяха объркани, но някои картини бяха останали запечатани в мозъка му и те щяха да оставят по-лоши белези от тези от побоя, който му бе нанесен. Унижението да бъде третиран като животно, да бъде наречен животно отново след толкова много години, и то от неговия господар Асано.
Но той си го бе заслужил, като се бе опитал да бъде някой, който никога не можеше да бъде, и със своите действия бе накърнил честта на Мика и на баща й, и на всички в Ако, в това число и своята. Сега, когато съзнанието му отново се бе прояснило, разбра защо господарят Асано го бе нарекъл така и му беше по-лесно да прости: беше го казал, за да спаси дъщеря си от това, което бе направила. А единственото, което бе направила тя, бе да се опита да спаси неговия собствен недостоен живот.
Като го бе нарекъл животно, господарят Асано всъщност се бе показал твърде любезен: тялото му може да беше човешко… но той бе прокълнат с душата на демон.
Кай най-после си позволи да обърне глава и да погледне Мика. Усети, че го изпълва неочаквана нежност, като видя профила й — гордите му очертания и красота бяха се превърнали в крехък порцелан от загубата; видя колко прозрачна е станала кожата й, издайническата червенина около очите й, сенките под тях, които й придаваха вид на човек, който не е спал дни наред.
Прииска му се да я вземе в обятията си, да я притисне до сърцето си, за да я успокои и защити, да й предложи онази закрила от жестокостта на живота, която тя и баща й му бяха предложили.
Но не направи нищо, само продължи мълчаливо да я гледа, молейки се някой ден сърцето й отново да бъде цяло.
Някой ден тя да може дори да му прости.
— Аз съм виновна — промълви Мика, загледана в портрета на баща си и даренията, които бяха сложени пред него: купи с ориз и плодове, чаша саке, букет от свежи цветя от собствената му градина.
— Не е така — прошепна Кай, напълно изумен.
— Единственото, за което мислих, беше ти — тя все още не поглеждаше към него, а продължаваше да се взира в предметите пред нея. Той видя, че очите й отново се пълнят със сълзи. — Никога не посмях да му кажа.
Мика най-сетне срещна погледа му. Дълбоко в себе си той винаги се бе страхувал, че един ден ще открие, че го няма в очите й, но видя същата любов към него, която неизменно беше там, и почувства, че сърцето му кърви, разкъсвано от ножовете на вината.
— Ти беше прав — каза тя с натежал от примирение глас. — Ти имаше своето място, а аз — моето. Беше грешка от моя страна да мечтая.
Кай посегна само да докосне ръката й, но тя се изправи и му обърна гръб. После бързо тръгна към вратата, преди да успее да направи нещо, за да я спре.
Той остана на мястото си, докато вратата се хлопна зад нея. Наведе глава и събра длани, опитвайки се отново да се помоли, но не се сети за никаква молитва, която изобщо да има смисъл.
9.
Всички тобари от турнира бяха махнати, когато шогунът си бе тръгнал, но не всички бяха прибрани на склад. По заповед на Оиши малък брой от тях бяха заделени настрана.
Сега те отново бяха разпънати във вътрешния двор на замъка като джинмаку — стените на импровизиран полеви щаб.
Силуетите на пазачите, въоръжени с копия и нагината, се очертаваха успокоително през леко ветреещите се стени, докато Оиши слушаше без коментар последните аргументи на неговите най-решителни офицери по отношение на бъдещето на Ако, както и на тяхното собствено бъдеще.
Шогунът беше казал, че ще се върне след месец. Оиши никога досега не бе преживявал месец, който да изтече толкова бързо и все пак с такава мъчителна мудност.
Преди три дни той бе получил известие от пратеник, че шогунът ще пристигне днес, и то не сам.
Беше приключил с всички приготовления, които адютантът на шогуна му беше наредил да направи преди връщането им — приготовления, за които на господаря Асано не бе дадено време да направи. Дори не бе попитал какво има предвид адютантът.