— Какво има да се мисли? — Ясуно повиши тон, докато се опитваше да надвика някой, който не бе съгласен с него, като изтръгна Оиши от мислите му и той неохотно се заслуша отново в споровете около него. От стреса нервите на всички присъстващи бяха опънати до скъсване като износена тетива, а нестихващото чувство за провал на Ясуно след случилото се по време на турнира правеше характера му още по-непоносим.
Хазама, помощник-командирът на Оиши, заяви, както вече нееднократно го бе казал:
— Нашият господар прие присъдата си. Така че и ние трябва…
— Нашият господар бе измамен! — прекъсна го ядосано Ясуно.
— Той никога не би нападнал Кира-сама без основателна причина!
— Законите на шогуна изискват от нас да предадем замъка — възмутеният дрезгав глас на Хорибе се присъедини към протеста на Ясуно. На възраст, когато повечето мъже седяха край огъня, докато техните внуци им сдъвкваха храната, той все още бе силен и упорит като глиган. Да умре в битка сега беше най-доброто, на което би могъл да се надява, но случаят съвсем не бе такъв за повечето хора в Ако.
— Не можем да му се противопоставим — заяви Башо, клатейки глава. — Трябва да мислим за потомците на господаря Асано.
Оиши понякога се чудеше, имайки предвид непочтителното чувство за хумор на Башо и приятелството му с буйния Ясуно, дали всъщност не е бил изхвърлен от манастира, където бе прекарал младостта си. И все пак в моменти като този се питаше дали в огромното тяло на Башо не се криеше душата на бодхисатва.
Всеки път, когато ситуацията предизвикваше конфликт между чувството му за морал и безпрекословното му подчинение, Башо без колебание избираше нинджо — гласа на собствената си съвест, пред гири. Много господари щяха да го заточат или убият за такова неподчинение, но господарят Асано не беше един от тях. Оиши никога нямаше да забрави как мъдростта на Башо бе измъкнала малката Мика-химе, а чрез нея и господаря Асано, от бездната на скръбта, в която те бяха попаднали след смъртта на майка й.
И сега единствен Башо от всичките му командири като че ли разбираше напълно последствията, ако те пренебрегнеха пряката заповед на шогуна: че не само всички в Ако щяха да пострадат, но и родът Асано щеше да изчезне завинаги.
— Неговите потомци ще ни прокълнат, ако не направим нищо! — каза Исогай, сякаш изобщо не му беше хрумнало, че господарят Асано нямаше да има потомци, ако те бъдеха разгромени в битка и господарката Мика загинеше тук. Хубавата външност и добрите маниери на Исогай му бяха спечелили благосклонността на много жени; той бе много красноречив, когато ставаше дума да се даде съвет на някой нещастно влюбен. Но когато ставаше дума за разбирането на последствията от подобна ситуация, Исогай бе твърде млад, за да вижда по-далеч от края на меча си.
Оиши местеше поглед от едно загрижено лице на друго, раздвоен между гири и нинджо. Неговото разбиране за Бушидо и дори вярата му в боговете не бяха успели да го насочат, когато имаше най-голяма нужда от това, не бяха успели да му помогнат да направи правилния избор, да вземе най-мъдрото решение относно защитата на бъдещето на господарката Мика, на войските си и на хората от Ако, както и дали можеше да се довери на обещанията на бакуфу, когато господарят Кира явно манипулираше шогуна като кукла на конци.
И през цялото време не преставаше да го преследва споменът за обещанието, което бе дал на господаря Асано.
В отчаянието си Ясуно се обърна към него, тъй като той все още не беше казал нищо:
— Нашите семейства са служили на тази фамилия поколения наред. Те ни научиха какъв е нашият дълг като самураи. Почитта към нашия господар е преди всичко друго. Ние трябва да отмъстим!
Оиши се намръщи неодобрително, сякаш неговият собствен избор — или липсата на такъв — най-сетне му стана ясен.
— Те също така ни научиха, че да дадеш живота си напразно е кучешка смърт — той изгледа втренчено Ясуно, преди да огледа лицата на събраните около масата.
Изведнъж разбра с абсолютна сигурност как трябваше да постъпи и се зачуди защо му бе отнело толкова време да види нещо, което трябваше да е очевидно.
— Противопоставянето ни на шогуна няма да освободи душата на господаря Асано. Той ще бъде отмъстен единствено чрез смъртта на Кира-сама.
Всички присъстващи мъже се смълчаха, вперили стъписани погледи в него. Господарят Асано беше мъртъв заради Кира. Всички знаеха това. И докато за смъртта му не бъдеше отмъстено, неговата измъчена душа нямаше да намери покой нито на земята, нито на небето.