Слугите от замъка бързо паднаха на колене и се поклониха доземи. Кай бе един от последните, все още не можещ да повярва, че Оиши действително се предаде, даже докато всички около него се кланяха до земята като оризови класове по време на жетва.
От двореца се показа самотна фигура — господарката Мика, с високо вдигната глава, облечена в цветовете на рода Асано, с открояващ се на много места по кимоното й фамилен герб. Кай я гледаше, докато тя прекосяваше двора, за да се изправи пред шогуна, без никакъв придружител или някой, който да я следва. При вида на нейната смелост и уязвимост го прониза болка.
Мика спря най-сетне пред шогуна, докато собственият й народ, неговите командири и господарят Кира впериха очи в нея. Тя се поклони дълбоко, но не коленичи.
— Съжалявам за смъртта на баща ви, Мика-сама — каза шогунът почти нежно, като видя пред себе си само една самотна, крехка жена. — Той я прие с голямо достойнство.
Мика вдигна поглед към него с непроменено изражение, сякаш не беше казал нищо.
— Ваше Височество, като единствено дете на баща ми, моля да ми разрешите да се грижа за земите му дотогава, докато се омъжа.
Изненадан шепот премина през редиците на мъжете около шогуна. Никой от тях не бе свикнал жена — дори дъщеря на даймио — да се обръща към върховния владетел на страната така директно, сякаш му бе равнопоставена.
Шогунът рязко вдигна бойното си ветрило, за да въдвори тишина, преди отново да погледне надолу към Мика.
— Аз вече обмислих този въпрос, Мика-сама — каза той. Още докато Кай се чудеше какво точно имаше предвид, господарят Кира слезе от коня си и тръгна към нея.
— Мика-сама — каза Кира, — не знам защо баща ви се опита да отнеме живота ми, но аз скърбя за него и го почитам — той се поклони ниско пред нея.
Мика го гледаше с очи, пълни с подозрение и едва прикрито отвращение, когато Кира вдигна глава и погледна лицето й.
— Ако можете да ми простите, ще дам живота си, за да ви служа като съпруг. И на народа на Ако, като негов владетел.
Гледайки от тълпата, Кай изруга от изненада. Мика изглеждаше не по-малко смаяна, когато се обърна към шогуна, за да протестира.
— Ваше…
Шогунът я прекъсна с красноречив жест.
— За да няма вражда между родовете ви, постановявам, че от днес те са едно цяло, свързани от брачния съюз между вас.
След дълго мълчание Мика се поклони; нейната съпротива си личеше в сковаността на всяко от движенията й. Но даже докато привидно се съгласяваше, умът й трескаво търсеше изход от този нов, неочакван капан. Само с едва доловимо упорство в иначе уважителния й тон тя каза:
— Ваше Височество, традицията изисква да спазвам траур за баща ми.
Шогунът помълча известно време, после кимна.
— Давам ви една година да скърбите.
Мика вдигна глава при тази извоювана малка победа.
Докато шогунът добави:
— Но ще останете като гостенка на Кира-сама, докато се ожените. — Дори и да забеляза силната тревога, която се появи в очите й, той предпочете да я игнорира.
„Не гостенка, а заложничка“. Кай отчаяно сви юмруци, знаейки много добре, че не може да направи нищо, за да го спре. Той погледна към Оиши — все още на колене, със сведена глава, който не протестира, нито даже се опита да се намеси.
— Оставям я на вашите грижи, Кира-сама — каза шогунът, като изглеждаше облекчен от бързата и мирна развръзка на потенциално опасното положение и доволен от това, както вероятно си мислеше, свое мъдро решение. Той хвърли един последен презрителен поглед към Оиши и другите самураи. — Тези хора ще бъдат лишени от привилегиите си, но никой от тях не трябва да бъде наранен.
Господарят Кира се поклони.
— Ваше Височество — той вдигна поглед и се прокашля, сякаш се канеше да каже още нещо.
Шогунът го погледна. После, като актьор, който е забравил да каже репликите си, погледна към мястото, където Оиши все още стоеше на колене.
— Забранява се всеки опит за отмъщение заради смъртта на владетеля Асано. Според моето твърдо убеждение даймио Кира не носи отговорност за действията на вашия бивш господар. Вашето законно право да търсите отмъщение за смъртта на господаря си се отменя и всеки, който се опита да извърши покушение срещу Кира-сама, ще бъде съден като обикновен престъпник. Присъдата е смърт чрез обесване.
Шогунът извърна очи, без да обръща внимание на внезапно вдигнатата глава на Оиши и възмущението, което се изписа на лицето му. Той кимна на свитата си и обърна коня си. След това препусна обратно по коридора между войските си, без да поглежда към армията на Ако, коленичила в знак на капитулация зад тях, оставяйки Мика и Ако в ръцете на господаря Кира. Войските на шогуната, които бяха дошли с него, останаха по местата си, все още нащрек. Те щяха да останат тук за неопределено време заедно с хората на Кира.