Когато шумът от свитата на шогуна заглъхна в далечината, Кира погледна Мика с откровено възхищение, сякаш тя беше неговата награда и безспорното доказателство за новопридобитото му богатство и положение. След това се обърна към самураите на Ако и се усмихна със студено задоволство при вида на враговете си — все още на колене, очакващи неговата заповед, с която да им разреши да се изправят.
— От този момент нататък — извика той — вие и вашите семейства сте прогонени от тези земи по заповед на шогуна. Вие сте ронини — самураи без господар. Тези, които останат, ще бъдат преследвани и екзекутирани.
Кай пренебрегна думите му, които изобщо не го касаеха, съсредоточил цялото си внимание върху Мика.
Сякаш усетила погледа му, тя се обърна към тълпата, оглеждайки я, докато не откри лицето му и го погледна с безнадежден копнеж.
Кира погледна към Мика, когато тя се извърна от него. Лицето му доби мрачно изражение, когато проследи изпълнения й с копнеж поглед, отправен към тълпата. Сякаш знаеше точно кого гледа тя, той вдигна ръка и посочи Кай.
— Стража, хванете това животно и го продайте на холандците!
Лицето на Мика побеля от ужас, когато воините на Кира разбутаха тълпата и обградиха Кай. Той скочи на крака и се опита да се измъкне, но обхванатите от паника хора около него препречиха пътя му за бягство, а след това вече имаше твърде много въоръжени мъже. Един от пазачите го сграбчи за ръката и я изви болезнено зад гърба му, после го измъкнаха от тълпата и го повлякоха през двора.
Гледайки с мрачно задоволство, Кира видя как Кай погледна с омраза към Оиши, докато го влачеха край мястото, където кару още стоеше на колене пред самураите си.
Оиши вдигна очи, докато отвеждаха мелеза; на пръв поглед изражението му изобщо не се промени, сякаш му бе напълно безразлично. Но Кира долови нещо да трепва в очите му и го видя как се наведе към един прошарен самурай от лявата му страна и прошепна нещо в ухото му.
Самураят кимна съвсем леко. Кира се намръщи и даде знак на облечения в черна броня гигант, който стоеше до него — същия воин, който бе победил Кай в турнира преди месец.
— Не вярвам на Оиши — промърмори той, загледан в коленичилата фигура в другия край на двора. — Той вече не е защитен от ранга си. Хвърли го в тъмницата, пречупи волята му.
Мика продължаваше да гледа Кай с мъка в очите. Тя направи крачка към него, когато той мина край тях, влачен от войниците. Кира я сграбчи за ръката и я стисна като в менгеме.
— Ако ме поставите в неудобно положение, ще наредя да го изгорят жив — заканата му я накара да замръзне на място, но тя продължи да гледа Кай, сякаш на света не съществуваше никой друг.
Сякаш почувствал нейната безутешност, той някак се изскубна от ръцете на пазачите си, отблъсквайки ги настрани, колкото да успее да погледне назад към нея — собствените му отчаяни очи й дадоха безмълвно обещание — преди да бъде повален на земята от удар с прибран в ножницата меч. Охраната на Кира го извлече през портите на двора.
Кира ги гледаше как изчезват от поглед, продължавайки да стиска ръката на Мика. Холандците щяха да намерят как да използват този боклук, когото тя си мислеше, че обича, и то така, че той никога повече нямаше да се върне. Холандците не бяха по-добри от варварите, що се отнася до техния морал, но дори и те презираха мелезите.
Най-сетне той даде заповед на войниците си да започнат да събират оръжията на самураите от Ако, най-вече комплектите от дълъг и къс меч, които само най-висшестоящите самураи имаха право да носят.
Технически той нямаше право да им взема мечовете; докато бяха живи, в техните вени щеше да тече самурайска кръв, даже и вече да бяха само ронини. Кира просто искаше да се увери, че са наясно с условията на собственото им оцеляване. Техните мечове бяха вещественото изражение на душите им. Мъже, които губеха не само домовете и препитанието си, но и самата си идентичност, нямаше да имат куража и средствата да заговорничат срещу него.