Деджима беше свързан със сушата чрез тесен провлак, който строго се охраняваше, за да не може никой да влиза или да напуска без официално разрешение. Но това не означаваше, че чужденците не проявяваха любопитство към Япония или не бяха зажаднели за удоволствия, след като са били затворени по време на презокеанските плавания, които продължаваха месеци или дори години. Те искаха алкохол, искаха жени и забавления — колкото по-брутално екзотични, толкова по-добре.
Оиши беше чул повече разкази, отколкото му се искаше, за това, което жителите на холандския остров харесвали да гледат, след като историята за лова на цилин се бе разнесла из целия замък Ако и заобикалящото го градче.
Така беше и разбрал, че има начин да се посети незаконно Острова на холандците, точно както имаше начини да се направи всичко друго — с фалшиви документи и достатъчно количество пари за подкупи.
Нощта беше студена като бирата, която холандците предпочитаха да пият, когато Оиши най-сетне пое по дългия мост към острова. Той залиташе при всеки силен порив на вятъра, който заплашваше да събори нестабилното му тяло на земята, а студените пръски на разбиващите се в каменните основи вълни го измокриха до кости. Зад него японските знамена и флагове на сушата плющяха като камшици на вятъра, когато напусна родината си, а отпред знамената на холандците като че ли им се подиграваха не по-малко предизвикателно. Луната бе обгърната от блед синьо-бял ореол, сякаш небето бе замръзнало около нея, и наполовина скрита от тъмните пълзящи облаци, които правеха нощта още по-зловеща.
Той най-накрая достигна целта си и изпита облекчение да се озове на по-твърда почва, докато не премина под знамената, които му показаха, че току-що е стъпил на чужда земя, и не видя по-ясно гледката, която се разкри пред очите му.
Дори посред нощ малкият остров гъмжеше от постоянно движещи се хора. Моряци и докери — всичките с доста по-странен вид, отколкото си беше представял, даже след като познаваше Кай — разтоварваха и превозваха сандъци с хранителни и търговски стоки.
Други мъже, които определено не бяха заети по една или друга причина, се бяха събрали на групи да пият и играят комар, като говореха високо на неразбираемия си гърлен език. Това му звучеше, сякаш се караха и ругаеха, и ако се съдеше по тона им, вероятно беше така, освен когато правеха мили очи и пошляпваха полуголите жени, които се мотаеха около тях. Местният управител пращаше на острова проститутки от публичните домове в Нагасаки, за да бъдат доволни чужденците в тяхното изолирано пространство, докато корабите им отново потеглеха.
Една от жените забеляза Оиши и му отправи високо неприлична покана на японски. Той отмести поглед и се намръщи, отказвайки да отговори. Никога не бе смятал, че е водил спокоен живот, дори и преди изпитанието му в тъмницата на Ако. Но в сравнение с това, месеците, които бе прекарал сам в ямата с каменни стени, без друга компания, освен плъховете, изведнъж му се сториха като спокойна монашеска идилия.
Накъдето и да се обърнеше, пробягващите сенки, хвърляни от люлеещите се на вятъра фенери, му показваха някаква сюрреалистична сцена, превръщайки холандските моряци и проститутките в марионетки от демонична бунраку пиеса. От глъчката, съчетана с миризмата на гниеща риба, немити тела, урина и тютюнев дим, се почувства замаян и му се догади до такава степен, че за миг си помисли, че ще се срути на земята или ще повърне.
Благодарение единствено на своята дисциплина той принуди преумореното си тяло да продължи да върви, стиснал юмруци при липсата на оръжие, докато подвикванията и на други жени накараха още хора да обърнат глави към него. Отнякъде прозвуча остро изсвирване, предизвиквайки хор от подвиквания и отговори в заобикалящия го мрак.
Оиши погледна нагоре и видя мачтите и такелажа на големите холандски платноходи, които се извисяваха над острова, карайки сградите и хората да изглеждат невъобразимо малки. Шогунатът забраняваше строителството на кораби, достатъчно големи и издръжливи за плаване в открито море, за да е сигурен, че както на чужденците не се позволяваше да влизат в Япония, така и японците нямаше да могат да я напуснат.