Но Кай сякаш дори не го чу, камо ли да познае името си. Мелезът наистина се бе превърнал в демон във всяко отношение, освен на външен вид — по ирония на съдбата най-човешкото у него като че ли беше тялото му, което, покрито с кръв и белези, беше достатъчно ужасяващо. Сега косата му бе отметната назад, за да добие ясна представа за следващото нещо, което трябваше да убие.
Оиши видя странните белези на челото му — онези, които бе видял за първи път в деня, когато ловната дружинка на господаря Асано се бе натъкнала на момчето беглец преди толкова много години.
— Кай! — той се опита за последен път да накара мелеза да го чуе и да го погледне в очите. Но едва извикал името му, то бе заглушено от звука на гонг.
Кай реагира на гонга като бойно куче, освободено от каишката му. С вик, толкова нечовешки, че Оиши замръзна на мястото си, мелезът се завтече към него с вдигнат меч.
Оиши грабна меча, който му бе подхвърлен, точно навреме, за да парира първия от яростните удари на Кай. Още удари се посипаха върху него, докато се мъчеше да запази равновесие, като отчаяно отблъскваше нападението на мелеза. Нужно бе да използва всяка частица от силата си и цялото си обучение само за да се предпази да не бъде накълцан на парчета, докато се бореше да нанесе поне един контраудар.
Той парира отново със сила, породена от чисто отчаяние, и замахна с меча си. Кай пренебрежително отклони острието му с опакото на незащитената си ръка, и нападна още по-яростно. В очите му не се виждаше и намек, че го е разпознал, даже докато се биеха лице в лице, нямаше и жажда за отмъщение, само една сляпа ярост, сякаш това, което наистина искаше, бе да продължи да убива, докато целият свят се покрие до колене с трупове.
Тълпата закрещя още по-силно, заглушавайки почти изцяло трясъка и звънтенето от сблъсъка на атакуващия меч на Кай и този на Оиши, който отбиваше ударите, реагирайки повече по откъслечните си спомени за това как се биеше Кай, отколкото на това, което правеше мелезът в действителност, като все повече разчиташе само на инстинкта си. Той беше един от най-добрите майстори на меча в замъка Ако, но нищо от наученото досега не го беше подготвило за подобна яростна атака, и то само от острието на един човек.
— Мелезът! Мелезът! — крещеше тълпата, поощрявайки Кай да се бие по-напористо, сякаш той и без това не използваше цялата си мощ.
Изумен от свирепата реакция на Кай, Оиши осъзна, че за първи път в живота си наистина се бори да оцелее. Но фактът, че още не падаше, още повече настървяваше Кай, който използваше не само меча си, но и коленете, лактите и юмруците си, като изглеждаше толкова безчувствен към болката, колкото и към човешката природа на противника си или своята собствена. С внезапно обратно завъртане и удар, който би изкълчил ръката на всеки друг човек, той изби меча на Оиши и с един юмрук в лицето го повали на земята.
Когато Кай замахна с меча си, за да нанесе смъртоносния удар, Оиши вдигна ръка и извика:
— Мика!
Мечът на Кай замръзна във въздуха, той се втренчи в Оиши с нещо като изненада… след това с недоверие… и накрая го разпозна.
Около тях тълпата крещеше, жадна за кръв, искайки Кай да нанесе смъртоносния удар, който щеше да разсече противника му като зрял пъпеш. Вместо това, той бавно обърна меча си настрана и не нанесе последния удар.
Ала после гневът пак започна да тлее в трескавите очи на мелеза, подобно на пожар, който се разгаря от хвръкнали искри. Внезапно той отново вдигна меча си и замахна надолу, като за малко пропусна Оиши, който се претърколи, едва повярвал на късмета си, грабна собствения си меч и скочи на крака.
Кай пак го нападна, достатъчно напористо, за да го принуди да отстъпи към вратата, през която бе хвърлен в клетката, и накрая го притисна до решетката. С дрезгав тържествуващ вик мелезът се хвърли напред и замахна — мечът му профуча край Оиши като бръснещ вятър и уби пазача, който стоеше отвън пред решетката.
Оиши зяпна невярващо, но без да разсъждава, тялото му реагира, като се завъртя на място и съсече друг пазач, който се целеше с аркебуз в Кай. После сграбчи аркебуза, преди да падне на пода, измъкна го между решетките и запали горящия фитил. Той се прицели в тълпата, дръпна настрана защитното капаче на барутната камера и натисна спусъка.
В предната част на крещящата тълпа едно кърваво петно разцъфна на мъртвешки бледото лице на капитана — точно в средата на челото му, и той падна по очи.
На трибуните настъпи хаос, тъй като Кай се справи бързо с другите пазачи, които неразумно взеха да вдигат решетестата врата, за да стигнат до тях. Двамата мъже се шмугнаха под нея и побягнаха.