Оиши следваше Кай, докато тичаха през лабиринта от коридори на кораба, радвайки се, че единият от тях може да намери изхода, независимо дали от опит или по инстинкт.
Рамо до рамо те се втурнаха от кея сред неспирното гъмжило, изпълващо нощните улици на Деджима. Внезапната им поява — подгизнали от кръв и размахващи оръжия, предизвика смут, но реакцията на стражите, разположени навсякъде, за да поддържат реда, беше бърза и съкрушителна.
Оиши и Кай си запробиваха път през тълпата към моста, но раните, които нанасяха, и крясъците зад гърба им само привлякоха повече мъже — отпред и зад тях. Стражи, въоръжени с пищови и мечове, се появиха сякаш от нищото. Пищовите бяха безнадеждно неточни, на каквото и да е разстояние, но хората, които ги носеха, бързо се приближаваха, когато Оиши видя знамената, бележещи моста отпред.
Минаха край една отворена бъчва с китово масло, използвано за фенерите, която бе поставена пред някакъв склад; Кай спря колкото да я събори с един ритник, разливайки маслото на пътя на преследвачите им. Той грабна един от висящите пред склада фенери и го хвърли на земята. Течното гориво с рев избухна в пламъци, образувайки зад тях огнена стена.
Оиши все още чуваше гърмежите, виковете и проклятията зад гърба им, но всяка крачка ги отдалечаваше от опасността да бъдат простреляни, докато тичаха по моста към безопасността.
12.
Мика се взираше мълчаливо в покритите със сняг назъбени планински хребети — това беше всичко, което се виждаше през отворената врата на стаята й, гледаща към двора на замъка Кираяма. Същият пейзаж или много подобен на него се виждаше и от останалите стаи на планинската крепост на господаря Кира. При други обстоятелства гледката щеше да й се стори поразителна — при всички други, но не и при тези, в които се намираше — беше „гостенка“, държана като заложница от Кира, и не можеше да се върне в Ако, преди да изтече годината на траура й, след което щеше да бъде принудена да стане негова жена.
Кира не се беше застоял в земите на обещаното му владение след заминаването на шогуна. Бе останал само колкото да измами и хвърли в тъмницата Оиши Йошио, главния управител на баща й и негов верен приятел, който винаги се беше грижил за нея като по-голям брат. Той бе и единственият човек, който имаше достатъчно влияние сред войниците на баща й и сред населението на Ако, за да организира ответен удар срещу мъжа, който бе отнел живота на господаря им, неговите земи и дъщеря му.
Въпреки че шогунът бе забранил кръвното отмъщение и всички самураи на баща й бяха станали ронини, а армията от наемници на Кира се бе погрижила те да бъдат прогонени от владението, отнасяйки със себе си единствено категоричната заплаха, че ако отново стъпят в Ако, ще бъдат убити на място, страхът на Кира за собствената му безопасност го бе накарал да хвърли Оиши в тъмницата на замъка. А Кай…
„Не. Не сега… не още“. Скрити в гънките на ръкавите й, дланите й се сключиха в безмълвна клетва, докато си представяше, че държи ръката на Кай. Можеше да й се удаде възможност да помогне на един от двамата само ако се завърнеше в Ако.
„Скоро… скоро“ — обеща си мислено тя, докато се мъчеше да запази ледената маска на лицето си. Нямаше да е твърде късно. Само ако успееше да издържи още малко.
Едва след като пристигна тук, разбра защо Кира толкова отдавна се бе стремил да получи Ако. То беше всичко, което той никога не бе притежавал: богати и плодородни земи, красота и топлина… както и благородното наследство на рода Асано, което символизираше тя като негов последен наследник. Но въпреки че бе откраднал всички тези неща, той никога нямаше да притежава наистина благородството на фамилията Асано, даже и след като бе отнел името й и бе станал новият даймио, контролиращ Ако и нейния живот.
Господарят Кира беше безскрупулен и манипулативен страхливец, който бе използвал своя непринуден чар и красивото си лице, а вероятно и магия, за да спечели покровителство и да си проправи път към властта, а сега използваше властта на другите, за да получи това, което желаеше, така че самият той никога да не се изправя пред риска от провал.
Дори наложницата му Мицуке — тайнствената и поразително красива жена със сянка на лисица и магически сили, изглежда, някак си бе попаднала в плен на неговия чар. Мика бе чувала истории за китсуне, влюбили се в простосмъртни, но как тази вещица не бе разбрала, че е влюбена в мъж, кух като празна ризница и толкова голям измамник, че бе по-смъртоносен от див звяр?