— Принцесо — поде притеснено един от пазителите, — никой не знае какво точно се случи. Не можете да бъдете сигурна, че…
— Сигурна съм! — Гласът й отекна силно в малкото пространство. Прозвуча царствено и властно. — Аз зная. Аз го спасих. Аз го върнах обратно. Всяка частица от мен знае, че той вече не е стригой!
Пазителите отново добиха смутени физиономии, но никой не каза нищо. Мисля, че просто бяха объркани, а и кой ли не би бил? Досега никога не се бе случвало подобно нещо.
— Шшт — промълви Кристиан и сложи ръка върху нейната. — Не можеш да направиш нищо, докато не се върнем в двора. Ти си ранена и изтощена — физически и емоционално.
Лиса знаеше, че той е прав. Тя беше ранена, беше изтощена. Магията сякаш я бе разкъсала на две. В същото време това, което бе направила за Дмитрий, бе създало връзка с него — не магическа, а духовна. Тя наистина му беше като майка. И освен безкрайна загриженост, изпитваше отчаяна необходимост да го закриля.
— Трябва да го видя — настоя тя.
Тя трябваше? Ами аз?
— Ще го видиш — отвърна Кристиан. Изрече го с по-голяма убеденост, отколкото чувстваше. — Но сега се опитай да си починеш.
— Не мога — отвърна Лиса, потискайки прозявката си.
Върху устните му трепна усмивка, докато обвиваше ръка около нея, доколкото му позволяваха предпазните колани.
— Опитай — повтори.
Тя отпусна глава на гърдите му. Самата му близост бе достатъчен лек. Тревогата и загрижеността за Дмитрий все още я измъчваха, но в момента тялото й изпитваше по-силни нужди. Накрая тя заспа в обятията на Кристиан, но малко преди да се унесе, го чу да прошепва:
— Честит рожден ден.
Двадесет минути по-късно конвоят ни пристигна в кралския двор. Мислех, че това означава незабавна свобода, но пазителите с мен не слязоха веднага. Явно чакаха някакъв знак или указания, но никой не си даде труда да ми обясни. Оказа се, че чакат Ханс.
— Не — каза той твърдо и отпусна ръка върху рамото ми, след като се изстрелях от колата и понечих да хукна към… ами, не бях сигурна къде. Където беше Дмитрий.
— Почакай — спря ме Ханс.
— Трябва да го видя! — извиках, опитвайки се да се промуша покрай него, но той беше като тухлена стена. Като се имаше предвид, че тази нощ се беше бил с повече стригои от мен, всеки би си помислил, че едва ще стои на краката си от умора. — Трябва да ми кажеш къде е.
За моя изненада той го стори.
— Заключен е. Много, много далеч, там, където не можеш да го достигнеш. Нито който и да било друг. Зная, че ти е бил учител, но засега е по-добре да го държат изолиран.
Мозъкът ми, уморен от случилото се през тази нощ и всички емоции, отказа да регистрира веднага думите му. Сетне си спомних казаното от Кристиан.
— Той не е опасен — рекох накрая. — Той вече не е стригой.
— Откъде си толкова сигурна?
Същият въпрос бе зададен и на Лиса. Откъде можехме да сме сигурни? Знаехме го, защото бяхме преминали през невероятни изпитания, за да разберем как може да се трансформира стригой. И когато завършихме всички стъпки, резултатът беше като избухване на атомна бомба с магия. Нима това не беше достатъчно доказателство за всички? Нима външният вид на Дмитрий не бе достатъчен, за да ги убеди в чудото?
Вместо това, отговорих като Лиса.
— Просто зная.
Ханс поклати глава и сега видях колко е уморен.
— Никой не знае какво става с Беликов. Онези от нас, които бяха там… не съм сигурен какво видях. Зная само, че допреди няколко часа той предвождаше група стригои, а сега е отвън на слънцето. В това няма логика. Никой не знае какво е той.
— Той е дампир.
— И докато не разберем — продължи Ханс, без да обръща внимание на забележката ми, — Беликов ще остане заключен, за да го изследваме.
Да го изследват? Никак не ми хареса как прозвуча. Сякаш Дмитрий беше някакво лабораторно животно. Кипнах и едва не се разкрещях на Ханс. След миг се овладях.
— Тогава трябва да видя Лиса.
— Отведоха я в медицинския център за лечение, от което тя силно се нуждае. Не можеш да отидеш там — додаде той, изпреварвайки следващите ми думи. — Половината от пазителите са там. Истински хаос е и ти само ще пречиш.
— Тогава какво, по дяволите, трябва да правя?
— Върви да поспиш. — Изгледа ме накриво. — Все още смятам, че се държа зле, но след това, което видях там… добре, ще го кажа. Знаеш как да се биеш. Ние се нуждаем от теб, вероятно за нещо повече от канцеларска работа. А сега върви и се погрижи за себе си.