И това беше всичко. Съвсем ясно беше, че ме отпраща.
Докато пазителите сновяха забързано наоколо, все едно не съществувах. Каквито и неприятности да имах преди, изглежда, бяха забравени. Повече никакви картотеки. Но какво трябваше да правя? Да не би Ханс да е откачил? Как бих могла да заспя? Трябваше да направя нещо. Трябваше да видя Дмитрий, но не знаех къде го бяха отвели. Вероятно в същия затвор, където държаха Виктор, но той бе недостъпен за мен. Освен това трябваше да видя Лиса, ала тя бе настанена някъде в медицинския център. Тук нямах никаква власт. Трябваше да се обърна към някой с влияние.
Ейдриън!
Ако отида при Ейдриън, той можеше да задвижи някои свои връзки. Имаше своите кралски контакти. По дяволите, кралицата го обичаше, въпреки мързела му. Колкото и мъчително да беше за мен да го приема, осъзнах, че е почти невъзможно да видя веднага Дмитрий. Но медицинския център? Ейдриън можеше да уреди да видя Лиса, дори и там да е препълнено и да цари хаос. Връзката все още беше неясна, а разговорът с нея щеше да ми позволи по-бързо да открия отговорите за Дмитрий. Освен това трябваше лично да се убедя, че тя е добре.
Но когато отидох в сградата, където бе отседнал Ейдриън, портиерът ме информира, че той е излязъл преди известно време — каква ирония — за да отиде в медицинския център. Изпъшках. Разбира се, че вече ще е там. Заради лечебните му способности навярно го бяха вдигнали от леглото. Слаби или не, той определено би могъл да помогне.
— Ти беше ли там? — попита портиерът, когато се обърнах, за да си вървя.
— Какво? — За миг реших, че говори за медицинския център.
— Битката със стригоите! Спасителната мисия. Чухме всякакви неща.
— Вече? И какво си чул?
Очите му бяха разширени и развълнувани.
— Казват, че почти всички пазители загинали. Но че сте пленили стригой и сте го довели в двора.
— Не, не… имаше повече ранени, отколкото мъртви. А колкото до другото… — За миг дъхът ми секна. Какво се бе случило? Какво наистина се бе случило с Дмитрий? — Един стригой бе отново превърнат в дампир.
Портиерът ме зяпна сащисано.
— Да не би да са те ударили по главата?
— Казвам ти истината! Василиса Драгомир го направи. Със силата на духа си. Разкажи го на всички.
Оставих го с увиснало чене. И така, изведнъж се оказа, че нямах повече възможности, от никъде не можех да получа информация. Върнах се в стаята си с усещането за пълен провал, но бях твърде развълнувана, за да заспя. Поне така смятах. Отпуснах се на леглото, опитвайки се да измисля план за действие. Но не след дълго съм потънала в дълбок сън.
Събудих се изведнъж, объркана и замаяна. Боляха ме различни части на тялото, които дори не бях усетила, че са били ударени. Взрях се в часовника и се изумих, когато осъзнах колко дълго съм спала. По вампирско време беше късна сутрин. За пет минути си взех душ и навлякох чисти и здрави дрехи. След още секунда бях извън стаята.
Наоколо сновяха хора, заети с ежедневните си занимания, но всяка група или двойка, покрай която минавах, обсъждаха битката в склада и Дмитрий.
— Знаеш, че тя може да лекува — чух един мъж морой да казва на съпругата си. — Защо не и стригой? Защо не и мъртвите?
— Това е лудост — възрази жената. — И без това никога не съм вярвала в тези приказки за духа. Това е лъжа, за да се прикрие фактът, че това момиче Драгомир никога не е специализирало.
Не чух останалата част от разговора, но и другите, покрай които минах, обсъждаха същите теми. Хората или бяха убедени, че цялата работа е измама, или смятаха Лиса за светица. От време на време чувах и други странни неща, като това, че пазителите пленили банда стригои, за да ги изследват. Въпреки всички тези спекулации нито веднъж не чух да се споменава името на Дмитрий, нито узнах нещо за него.
Реших да следвам единствения план, който имах: да отида в сградата на пазителите, в която се намираше затворът на кралския двор, макар че не бях сигурна какво ще правя, когато стигна там. Не бях сигурна и къде е Дмитрий, но това ми се струваше най-вероятното място, където биха го държали. На път за сградата минах покрай един пазител. Нужни ми бяха няколко секунди, за да осъзная, че го познавам. Спрях и се обърнах.
— Михаил! — Той също се обърна, видя ме и приближи. — Какво става? — попитах го облекчена, че най-сетне виждам приятелско лице. — Пуснаха ли Дмитрий?