— Разбира се, че ще се върна. Как си? Те… — Хвърли кръвнишки поглед към пазителите в коридора. — Добре ли се отнасят с теб?
Той сви рамене.
— Да. Никой не ме е наранил. — Ако отново беше някогашният Дмитрий, никога не би признал, ако някой го е наранил. — Само ми задават въпроси. Толкова много въпроси. — Отново прозвуча уморено… много по-различно от стригоите, които не се нуждаеха от почивка. — И очите ми. Постоянно искат да изследват очите ми.
— Но ти как се чувстваш? — попита тя. — В ума? В сърцето си? — Ако цялата ситуация не беше толкова сериозна, щеше да е забавно. Приличаше на въпросите на психотерапевт — нещо, което двете с Лиса бяхме изпитали на гърба си. Мразех да ми задават онези въпроси, но сега наистина исках да зная как се чувства Дмитрий.
Погледът му, втренчен напрегнато в нея, сега се отмести и разфокусира.
— То е… трудно е да се опише. Като че ли съм се събудил от сън. От кошмар. Сякаш съм наблюдавал някой друг, вселил се в тялото ми. Все едно гледах филм или пиеса. Но не беше друг. Бях аз. Всичко онова бях аз и ето ме сега тук и целият свят се промени. Имам чувството, че отново се уча на всичко.
— Това ще мине. Ще свикнеш и скоро отново ще станеш някогашният. — Това беше предположение от нейна страна, но тя бе уверена в думите си.
Той наклони глава към скупчените пазители, готови да действат.
— Те не го вярват.
— Ще го повярват — каза тя с упорита нотка в гласа. — Просто им е нужно повече време. — Възцари се тишина, а Лиса се поколеба, преди да изрече следващите думи. — Роуз… иска да те види.
Отнесеното, скръбно изражение на Дмитрий изчезна за миг. Очите му се фокусираха отново върху Лиса и за пръв път го видях да показва по-силна емоция.
— Не. Всеки друг, но не и тя. Не мога да я видя. Не й позволявай да идва тук. Моля те.
Лиса преглътна, неуверена как да отговори. Фактът, че имаха публика, правеше нещата още по-трудни. Най-многото, което можеше да направи, бе да снижи глас, за да не я чуят останалите.
— Но… тя те обича. Тревожи се за теб. Това, което се случи… това, че успяхме да те спасим, нямаше да бъде възможно без нея. По-голямата част е благодарение на нея.
— Ти ме спаси.
— Аз само довърших започнатото. Останалото… ами, Роуз направи, хм, много. — Като например организиране на проникване в строго охраняван затвор и освобождаване на престъпник.
Дмитрий се извърна от Лиса и светлината, озарила за миг лицето му, помръкна. Приближи до другия край на килията и се облегна на стената. Затвори очи за няколко секунди, пое дълбоко дъх и сетне ги отвори.
— Всеки друг, но не и тя — повтори. — Не и след това, което й причиних. А аз направих доста неща… ужасни неща. — Вдигна ръце с дланите нагоре и се втренчи в тях за няколко секунди, сякаш виждаше кръвта. — Това, което й сторих, е най-лошото от всичко, особено защото беше тя. Тя дойде да ме спаси от онова състояние, а аз… — Поклати глава. — Сторих й ужасни неща. Както сторих ужасни неща и на останалите. Не мога да се срещна с нея след всичко случило се. Това, което направих, е непростимо.
— Не е — настоя Лиса. — Не си бил ти. Не си бил истинският ти. Тя ще ти прости.
— Не. Няма прошка за мен. Не и след това, което направих. Аз не я заслужавам, не заслужавам дори да дишам един и същи въздух с нея. Единственото, което мога да направя… — Той приближи до Лиса и за изумление и на двете ни коленичи пред нея. — Единственото, което мога да направя, единственото изкупление, на което бих могъл да се надявам, е да ти се отплатя, задето ме спаси.
— Дмитрий — поде тя смутено, — казах ти…
— Почувствах онази сила. В онзи момент почувствах как върна душата ми. Усетих как я излекува. Това е дълг, който никога не мога да ти изплатя, но се кълна, че ще прекарам остатъка от живота си, опитвайки се да го сторя. — Гледаше я, а от очите му струеше безкрайно обожание.
— Аз не искам това. Няма за какво да ми се отплащаш.
— Имам да ти се отплащам за всичко — възрази той. — Дължа ти живота си, душата си. Да ти се отплатя, е най-доброто, което мога да направя, за да изкупя вината си за злините, които съм сторил. И пак не е достатъчно… но това е всичко, което мога да направя. — Сплете пръсти. — Кълна се, от каквото и да се нуждаеш, ще направя всичко, което е по силите ми. Ще ти служа и ще те защитавам до края на живота си. Ще направя всичко, което пожелаеш. Ще ти бъда верен до гроб.