Лиса отново понечи да каже, че не иска това, но след това й хрумна нещо.
— Ще видиш ли Роуз?
Лицето му се сгърчи.
— Всичко, само не и това.
— Дмитрий…
— Моля те. Ще направя всичко друго за теб, но да я видя… ще ме заболи твърде много.
Това навярно беше единствената причина, която би могла да накара Лиса да спре да настоява. Това и отчаяното му, сломено изражение. Тя никога не го бе виждала такъв, нито пък аз. За мен той винаги е бил толкова непобедим, но да видя уязвимостта му не го направи слаб в очите ми. Само го направи по-сложен, накара ме да го обичам повече и още повече да се изпълня с желание да му помогна.
Лиса успя само да кимне леко в отговор, преди началникът на пазителите да приближи и да й каже, че трябва да тръгва. Докато я отвеждаха, Дмитрий остана на колене, втренчен в нея с изражение, което казваше, че тя е единствената надежда, останала му на този свят.
Сърцето ми се сви от болка и ревност, и от малко гняв. Аз бях тази, която трябваше да гледа по този начин. Как смееше той? Как смееше да се държи така, все едно Лиса е най-великата на света? Истина е, че тя направи много, за да го спаси, но аз бях тази, която пропътува половината свят заради него. Аз бях тази, която постоянно рискуваше живота си заради него. И което е най-важно, аз бях тази, която го обичаше. Как можеше да загърби всичко това?
И двете с Лиса бяхме смутени и разстроени, когато тя напусна сградата. И двете бяхме объркани от състоянието му. Колкото и да бях бясна заради отказа му да ме види, в същото време се чувствах ужасно да го видя толкова безволев и унизен. Това ме убиваше. Никога досега не се беше държал по този начин. След атаката над Академията той наистина беше тъжен и скърбеше за онези, които загинаха. Но това сега беше съвсем различен вид отчаяние. Беше дълбока потиснатост и вина, от която той не можеше да избяга. Двете с Лиса бяхме шокирани от състоянието му. Дмитрий винаги е бил дейна личност, готов да се изправи след преживяна трагедия и да се хвърли в следващата битка.
Но това? Никога не го бях виждала такъв. И двете с Лиса се опитвахме като обезумели да измислим как да се справим с този проблем. Нейният нежен и състрадателен подход беше да продължи да разговаря с него, като в същото време да убеждава дворцовите власти, че Дмитрий вече не е заплаха. Моето решение на този проблем беше да отида при него, без значение какво твърдеше. Бях проникнала и се бях измъкнала от строго охраняван затвор. Да се добера до килията му, щеше да е като детска игра за мен. Бях сигурна, че след като ме види веднъж, той ще забрави всички приказки за изкупление и други такива. Как може наистина да си мисли, че не бих му простила? Аз го обичах. Аз го разбирах. А колкото до това да се убедят властите, че той не е опасен… ами, моят метод още не се беше избистрил в главата ми, но имах чувството, че ще включва доста крещене и удряне по врати.
Лиса знаеше идеално, че съм била свидетел на срещата й с Дмитрий, затова не се чувстваше задължена да дойде да ме види веднага, не и като знаеше, че още може да бъде полезна в медицинския център. Беше чула, че Ейдриън едва не е припаднал заради магията, която бе използвал, за да помага на останалите. Постъпката му бе толкова нехарактерна за него, толкова неегоистична… той бе извършил смайващи дела, които му струваха много скъпо.
Ейдриън.
Тук имаше проблем. Откакто се завърнах след битката в склада, нямах възможност да се видя с него. С изключение на чутото, че лекува пострадалите, аз изобщо не се бях сещала за него. Бях казала, че ако Дмитрий наистина бъде спасен, това няма да означава край на връзката ни. При все това не бяха изминали и двадесет и четири часа от завръщането на Дмитрий, а ето ме, вече обсебена от…
— Лиса?
Въпреки че се бях завърнала в собственото си съзнание, част от мен продължаваше разсеяно да следва Лиса. Кристиан стоеше отвън пред медицинския център, облегнат на стената. От позата му си личеше, че е тук от известно време и чака нещо — или по-скоро някого.
Тя спря и необяснимо защо всичките й мисли за Дмитрий се изпариха от съзнанието й. О, хайде. Исках тези двамата да оправят нещата помежду си, но сега не беше време за това. Съдбата на Дмитрий беше много по-важна, отколкото свалките с Кристиан.