— По дяволите! — не успя да овладее изненадата си Кристиан. Няколко момичета морои, които в този момент минаваха покрай тях, бяха възмутени от ругатнята му. Побързаха да се отдалечат, докато си шепнеха нещо. Кристиан не им обърна внимание. — Но той не е можел да направи нищо…
— Зная, зная. Вече говорихме за това.
— Роуз не може ли да помогне?
— Не — отвърна тя рязко.
Кристиан изчака, очевидно надявайки се, че тя ще му обясни. Раздразни се, когато не го стори.
— Какво искаш да кажеш с това, че не може? Тя най-много от всички би могла да му помогне.
— Не искам да говоря за това. — Ситуацията между мен и Дмитрий много я притесняваше. Така ставахме две. Лиса се обърна към медицинския център. Отвън имаше царствен вид и приличаше на замък, но вътре по нищо не се отличаваше от най-модерната болница. — Виж, трябва да вървя. И не ме гледай така.
— Как? — настоя той и направи няколко крачки към нея.
— С този неодобрителен, вкиснат поглед, когато не става по твоему.
— Не гледам така!
— Гледаш. — Тя отстъпи назад към сградата. — Ако искаш да узнаеш цялата история, бихме могли да поговорим по-късно, но сега нямам време… и честно… наистина не ми се ще да говоря за това.
Онзи вкиснат поглед — тя беше права, наистина го имаше — малко избледня.
— Добре. По-късно тогава — съгласи се той почти нервно. — И, Лиса…
— Хмм?
— Радвам се, че си добре. Това, което направи миналата нощ… ами, наистина беше изумително.
Тя остана втренчена в него няколко напрегнати секунди, наблюдавайки как лекият бриз роши черната му коса.
— Не бих могла да се справя без помощта ти — промълви накрая. След тези думи се обърна и влезе вътре, а аз се върнах в собствената си глава.
И както преди малко не знаех какво да правя. Лиса щеше да бъде заета през останалата част от деня, а дори и да се изтъпанчех крещейки пред главната квартира на пазителите, това едва ли щеше да ми помогне да се видя с Дмитрий. Е, предполагам, че имаше шанс да ги вбеся до такава степен, че да хвърлят и мен в затвора. Тогава с Дмитрий щяхме да сме в съседни килии. Но незабавно отхвърлих този план, защото се боях, че единственото, което навярно щях да постигна, е да се озова отново в архива при картотеките.
Какво можех да направя? Нищо. Трябваше да го видя отново, но не знаех как. Мразех, когато нямам план. Срещата на Лиса с Дмитрий не продължи достатъчно дълго за мен, а и усещах, че е много важно да го видя през собствените си очи, а не през нейните. И, о… онази тъга… онова изражение на безнадеждност. Не можех да го понеса. Исках да го прегърна, да го уверя, че всичко ще е наред. Исках да му кажа, че съм му простила и че всичко помежду ни отново ще бъде както преди. Бихме могли да бъдем заедно, както го планирахме…
При мисълта в очите ми запариха сълзи. Почувствах се безкрайно самотна и нещастна с бездействието си, затова се върнах в стаята си и се пльоснах върху леглото. Останала сама, най-сетне можех да дам воля на сълзите, които сдържах от миналата нощ. Дори не знаех защо точно плача. Травмата и кръвта от предишния ден. Разбитото ми сърце. Тъгата на Дмитрий. Жестоките обстоятелства, съсипали живота и на двама ни. Наистина имах богат избор.
През по-голямата част от деня останах в стаята си, потънала в собствената си тъга и тревоги. Отново и отново превъртах в съзнанието си срещата между Лиса и Дмитрий, какво бе казал и как изглеждаше. Изгубих представа за времето и само силното почукване по вратата ме изтръгна от задушаващите ме емоции.
Изтрих припряно насълзените си очи и отворих, за да видя Ейдриън на прага.
— Здрасти — поздравих го, малко изненадана от появата му. Да не споменавам и виновна, имайки предвид, че тъгувах и плачех за друг. Още не бях готова да се срещна с Ейдриън, но както се оказа, нямах избор. — Искаш ли… да влезеш?
— Бих искал да мога, малък дампир. — Изглежда бързаше и явно не бе дошъл да си поговорим за нашата връзка — Само се отбих, за да ти отправя покана.
— Покана? — изненадах се. Мислите ми все още бяха при Дмитрий. Дмитрий. Дмитрий. Дмитрий.
— Покана за парти.
Глава 19
Да не си полудял? — зяпнах го стъписано.
Той ме изгледа е онзи безмълвен поглед, както винаги, когато му задавах този въпрос.