Въздъхнах и опитах отново:
— Парти? Това е прекалено, дори и за теб. Умряха толкова хора! Пазители. Присила Вода. — Да не споменавам тези, които се бяха върнали от мъртвите. Предполагам, че беше по-разумно да премълча последното. — Сега не е време за купони и бирени състезания.
Очаквах Ейдриън да ми заяви, че винаги е време за купони и бирени състезания, но той остана сериозен.
— Всъщност събирането е заради тези, които умряха. Не е бирено надпиване. Може би парти не е най-точното определение. Това е… — Той се намръщи, търсейки подходящите думи. — Специално събитие. Само за елита.
— Всички кралски партита са за елита — изтъкнах.
— Да, но на това не всички кралски особи са поканени. Това е… ами, елитът на елита.
Направо не можех да повярвам.
— Ейдриън…
— Не, чуй ме. — Той прокара ръка през косата си, както правеше, когато е притеснен. — Не е парти, а по-скоро церемония. Стара, стара традиция от… не зная. Мисля, че от Румъния. Наричат го Бдение. Това е начин да се почетат мъртвите; нещо като тайна, която се предава от поколение на поколение в най-древните кралски фамилии.
Изведнъж се сетих за тайното общество в „Свети Владимир“.
— Не е нещо като Мана, нали?
— Не, кълна се. Моля те, Роуз. Аз също не съм особено във възторг от цялата работа, но майка ми ме задължава да отида и наистина много бих искал да бъдеш там с мен.
Елит и древни кралски фамилии бяха думи, които звучаха като предупреждение за мен.
— Ще има ли там и други дампири?
— Не — отвърна той, но побърза да добави: — Но съм уредил да присъстват някои хора, които ще ти е приятно да видиш там. Така ще е по-добре и за двама ни.
— Лиса? — досетих се. Ако съществуваше уважавана древна кралска фамилия, то това бе нейната.
— Да. Току-що се видях с нея в медицинския център. Реакцията й бе подобна на твоята.
Това ме накара да се усмихна. Освен това събуди интереса ми. Исках да поговоря с нея по-подробно за това, което се бе случило по време на срещата й с Дмитрий и знаех, че тя ме избягва тъкмо заради това. Ако някакъв глупав кралски ритуал — или каквото там се нарича — може да ми помогне да поговоря с нея, толкова по-добре.
— Кой друг?
— Хора, които ще ти харесат.
— Добре. Остани си загадъчен. Ще дойда с теб на това култово сборище.
Това ми спечели усмивката му.
— Едва ли може да се нарече култ, малък дампир. Всъщност това е начин да се отдаде почит на онези, които бяха убити в битката. — Той се пресегна и ме погали по бузата. — И аз съм щастлив… Господи, толкова съм щастлив, че ти не си една от тях. Не знаеш… — Гласът му пресекна и на устните му за миг се мярна тъжна усмивка, преди да се овладее и да продължи: — Нямаш представа колко бях разтревожен. Всяка минута, през която те нямаше, всяка минута, през която не знаех какво става с теб… беше мъчение. И дори след като разбрах, че си добре, продължих да разпитвам всички в медицинския център какво знаят за теб. Дали са те видели да се биеш, дали си ранена…
Сякаш в гърлото ми заседна буца. Нямах възможност да се видя с Ейдриън, когато се върнах, но поне трябваше да му изпратя съобщение. Стиснах ръката му и се опитах да се пошегувам с нещо, което не беше смешно.
— И какво ти казаха? Че съм страхотен боец?
— Всъщност да. Не спираха да говорят колко си била невероятна в битката. Слухът за подвизите ти стигна до ушите на леля Татяна и дори тя беше впечатлена.
Леле. Това вече беше изненада. Отворих уста да попитам още нещо, но следващите му думи ме изпревариха.
— Освен това чух, че си крещяла на всички, изпречили се пред погледа ти, настоявайки да узнаеш какво е станало с Беликов. А тази сутрин си вдигнала пушилка пред вратите на главната квартира на пазителите.
Извърнах поглед.
— О, да. Аз… виж, съжалявам, но трябва да…
— Хей, хей. — Гласът му беше твърд и сериозен. — Не се извинявай. Разбирам.
Погледнах го.
— Наистина ли?
— Виж, не мога да кажа, че не съм го очаквал, ако той се завърне.
Вгледах се нерешително в него, опитвайки се да отгатна какво се крие зад сериозното му изражение.
— Зная. Спомням си какво каза преди…
Ейдриън кимна, сетне отново ми се усмихна тъжно.
— Разбира се, не съм очаквал, че наистина ще се получи. Лиса се опита да обясни магията, която е използвала… но, Господи. Не мисля, че някога бих могъл да направя подобно нещо.