Опитах се да разгледам по-добре мястото около огнището, но Ейдриън нетърпеливо ме придърпа по-назад в тълпата.
— Не привличай внимание върху себе си — предупреди ме.
— Само гледах.
— Да, но всеки, който се взре по-внимателно, ще забележи, че ти си най-ниската тук. Ще стане ясно, че си дампир. А това са елитът и потомците на древни кралски фамилии, забрави ли?
Намръщих се, доколкото ми позволяваше маската.
— Но аз останах с впечатлението, че ти си уредил да съм тук. — Изпъшках, когато той не отговори. — Да „уредиш нещата“ означава, че просто си ме вмъкнал тайно, така ли? Ако е така, онези типове са доста скапана охрана.
Ейдриън се ухили доволно.
— Хей, ние знаехме правилните пароли, а това е достатъчно. Откраднах ги — ъ-ъ-ъ, заех ги от списъка на майка ми.
— Майка ти е една от организаторките на всичко това?
— Да. Нейният клон от фамилията Тарус от векове са в групата на посветените. Предполагам, че тук е имало голяма церемония след нападението над Академията.
Замислих се, опитвайки се да преценя чувствата си. Мразех, когато хората са обсебени от положението и празната показност, но в същото време беше трудно да ги виниш, че искат да отдадат почит на убитите — особено след като голяма част от тях бяха дампири. Нападението на стригоите над „Свети Владимир“ беше спомен, който винаги щеше да ме преследва. Преди да се задълбоча в мислите си, ме обзе познато усещане.
— Лиса е тук — заявих и се огледах. Усещах, че е наблизо, но не можах да я различа веднага сред морето от маски и сенки. — Там.
Тя стоеше настрани от останалите. Носеше розова рокля и маска в бяло и златно с лебеди по нея. През връзката усетих, че търси познато лице. Импулсивно понечих да се отправя към нея, но Ейдриън ме задържа, като ми каза да изчакам, той щял да я доведе.
— Какво е всичко това? — попита тя, когато приближи до мен.
— Предположих, че ти знаеш — промърморих. — Строго секретни кралски работи.
— Прекалено строго секретни са и за мен — отвърна тя. — Получих поканата си от кралицата. Тя ми каза, че е част от моето наследство и да не казвам на никого. После дойде Ейдриън и ми каза, че непременно трябва да дойда заради теб.
— Татяна те е поканила лично? — възкликнах. Макар че не би трябвало да съм изненадана. Лиса нямаше нужда да се промъква тайно като мен. Предположих, че някой се е погрижил тя да получи покана, но реших, че е дело на Ейдриън. Огледах се притеснено. — Татяна тук ли е?
— Сигурно — отвърна Ейдриън с дразнещо нехаен тон. Както обикновено, присъствието на леля му не му въздействаше по същия начин както на всички нас. — О, вижте. Ето го и Кристиан. С маската с огъня.
Не ми стана ясно как Ейдриън бе различил Кристиан, като се изключи доста явната метафора с маската. С високия си ръст и тъмна коса Кристиан по нищо не се отличаваше от останалите морои около него. Дори си бъбреше с едно момиче, застанало до него, което не беше типично за него.
— Няма начин той да е получил законна покана — заявих. Ако някой Озера бъде сметнат за достатъчно специален, за да бъде допуснат тук, то това не би бил Кристиан.
— Не е — съгласи се Ейдриън и кимна леко на Кристиан да се присъедини към нас. — Снабдих го с една от паролите, които откраднах от майка ми.
Втрещих се.
— Колко пароли си откраднал?
— Достатъчно, за да…
— Госпожи и господа, моля за внимание.
Гръмкият глас на някакъв мъж отекна в залата, прекъсвайки излиянието на Ейдриън и приближаването на Кристиан. Кристиан се намръщи и се върна на мястото си, като по този начин остана далеч от нас, в другия край на помещението. Май нямаше да имам възможност да разпитам по-подробно Лиса за Дмитрий.
Без други указания, останалите присъстващи започнаха да оформят кръг около огнището. Залата не беше достатъчно голяма, за да се образува само един кръг, затова аз останах зад останалите морои, докато наблюдавах шоуто. Лиса стоеше до мен, но вниманието й бе насочено към Кристиан. Тя беше разочарована, че той не успя да дойде при нас.
— Тази нощ сме се събрали да почетем духовете на онези, които загинаха, сражавайки се с най-голямото зло, което ни преследва от толкова отдавна. — Това беше същият мъж, който призова за вниманието ни. Черната му маска бе украсена с блестящи сребристи спирали. Не го разпознах. Предполагам, че беше някой от онези важни древни кралски фамилии и го бяха избрали заради силния и гръмък глас. Ейдриън потвърди предположението ми.