— Това е Антъни Бадика. Винаги го избират за конферансие.
В момента Антъни приличаше повече на религиозен водач, отколкото на конферансие, но не исках да отговарям, за да не привлека нечие внимание.
Сепнах се, когато почти всички повториха думите му. Двете с Лиса си разменихме смаяни погледи. Очевидно имаше сценарий, за който не ни бяха уведомили.
— Животът им бе прекъснат твърде рано — продължи Антъни.
— Тази нощ им отдаваме почит — отекнаха гласовете на присъстващите.
Е, май сценарият не беше чак толкова труден за следване. Антъни продължи да говори колко ужасна е била трагедията и ние повтаряхме същия отговор. Цялата тази идея за Бдението ми се струваше странна, но тъгата на Лиса проникна през връзката и обзе и мен. Присила винаги е била добра с нея и любезна с мен. Грант може и да беше пазител на Лиса само за кратко, но той я бе защитавал и й бе помогнал. Всъщност, ако не бяха тренировките на Грант с Лиса, Дмитрий може би още щеше да бъде стригой. Тежестта на всичко случило се започна бавно да се стоварва върху мен. Макар да смятах, че има по-добри начини да скърбим и оплакваме мъртвите, оценявах признанието и почитта, които те получаваха.
След още няколко рефрена Антъни посочи към някого отпред. Една жена с блестяща зелена маска приближи към огнището с факла в ръка. До мен Ейдриън се размърда.
— Моята скъпа майка — промърмори.
Наистина, тя беше. Сега, след като ми я посочи, можех съвсем ясно да разпозная чертите на Даниела. Тя хвърли факлата в огнището и то лумна като по време на празненствата за Четвърти юли. Някой сигурно бе потопил дървото в бензин или в руска водка. А може и в двете. Нищо чудно, че останалите гости стояха на разстояние. Даниела се сля с тълпата и друга жена пристъпи напред с поднос със златни бокали. Обикаляше кръга и подаваше на всеки по една чаша. Когато свършиха, се появи друга жена с поднос.
Докато раздаваха чашите, Антъни поясни:
— Сега ще вдигнем тост за мъртвите, така че духовете им да напуснат тази земя и да намерят покой.
Размърдах се притеснено. Хората говореха за неспокойни духове и мъртви души, които да намерят покой, без наистина да разбират какво означава това. Когато си целунат от сянката, можеш да виждаш призраците на тези, които не са намерили покой. Беше ми нужно дълго време, за да се науча да контролирам тази способност и да не ги виждам. Те винаги бяха около мен; трябваше доста да поработя, за да ги блокирам. Запитах се какво ли щях да видя в този миг, ако отворя защитните стени. Дали духовете на убитите в нощната атака на Дмитрий бяха около нас?
Ейдриън помириса чашата си веднага щом му я връчиха и се намръщи. За миг ме обзе паника, докато не помирисах своята.
— Вино. Слава Богу — прошепнах му. — От изражението на лицето ти си помислих, че е кръв. — Спомних си колко много мразеше кръвта, която не беше директно от източника.
— Не — промърмори той в отговор. — Евтино вино.
След като всички се сдобиха с чаша вино, Антъни вдигна своята над главата си с две ръце. С огъня пред него, това му придаваше почти зловещ, неземен вид.
— Пием за Присила Вода — каза той.
Поднесе златната чаша към устните си и отпи малка глътка. Всички останали сториха същото, с изключение на Ейдриън. Той гаврътна своята до половината, без да се церемони много с евтиното вино. Антъни отново вдигна чашата над главата си.
— Пием за Джеймс Уилкет.
Докато повтарях, осъзнах, че Джеймс Уилкет беше името на един от пазителите на Присила. Тези откачени кралски особи наистина показваха уважение към дампирите. Едно по едно бяха изредени имената на останалите убити пазители, но аз отпивах само малки глътки, защото исках главата ми да бъде бистра тази нощ. Бях напълно сигурна, че когато се стигна до края на списъка, Ейдриън се правеше, че отпива, защото отдавна бе пресушил чашата си.
Когато Антъни свърши с изброяването на загиналите, вдигна отново чашата си и приближи към пламтящия огън, заради който в залата бе станало неприятно горещо. Гърбът на роклята ми беше влажен от пот.
— За всички онези, погубени от огромното зло. Ние почитаме вашите души и се надяваме, че те ще намерят покой в по-добрия свят. — След тези думи Антъни изля остатъка от виното си в огъня.