Всички тези приказки за духове, останали да бродят по земята, със сигурност не се връзваха особено с обичайните християнски вярвания за живота след смъртта, които доминираха в религията на мороите. Това ме накара да се запитам колко стара е тази церемония. Отново изпитах желание да сваля бариерите си и да видя дали край нас витаят духовете на загиналите, но се боях от това, което щях да открия. Освен това се разсеях, когато всички започнаха да изливат остатъците от виното си в пламъците. Приближаваха един по един, движейки се по часовниковата стрелка. Докато траеше тази церемония, наоколо се бе възцарила тишина, нарушавана единствено от пращенето на дърветата в огнището. Всички бяха вперили почтителен взор в пламъците.
Когато дойде моят ред, с усилие се овладях да не треперя. Не бях забравила, че Ейдриън ме вкара тайно тук. Не присъстваха дори по-низкостоящи морои, камо ли дампири. Какво щяха да направят, ако ме разкриеха? Да обявят, че мястото е осквернено? Да ме линчуват? Да ме хвърлят в огъня?
Слава Богу, страховете ми не се оправдаха. Никой не каза, нито направи нещо необичайно, докато изливах виното си в огъня, а миг по-късно напред пристъпи Ейдриън. Аз се скрих зад Лиса. Когато всички изпълниха ритуала, останахме мълчаливи за миг като последен знак на почит към мъртвите. Тъй като бях наблюдавала отвличането на Лиса и последвалата спасителна мисия през съзнанието й, имах да мисля за много мъртви. Трябваше доста дълго да мълча, за да им отдам дължимата почит.
Сякаш по друг невидим сигнал кръгът се разпръсна и напрежението се разсея. Присъстващите отново образуваха малки групи, както по време на всяко друго парти, макар че забелязах сълзи по лицата на мнозина.
— Изглежда, много хора оплакват Присила — отбелязах.
Ейдриън се извърна към масата, която по мистериозен начин бе подредена по време на церемонията. Беше разположена до стената в дъното и бе отрупана с плодове, сирена и бутилки вино. Естествено той си наля чаша вино.
— Не всички плачеха за нея — осведоми ме той.
— Трудно ми е да повярвам, че плачат за дампирите — изтъкнах. — Никой тук дори не ги познава.
— Грешиш — възрази Ейдриън.
Лиса тутакси разбра какво иска да каже.
— Повечето от тези, които са участвали в спасителната мисия, са били пазители на отделни морои. Не е възможно всички да са били от дворцовите пазители.
Тя беше права. В склада имаше твърде много пазители. Мнозина от тези морои бяха изгубили личните си пазители, с които са били близки. Въпреки презрението, което обикновено изпитвах към всички тези кралски особи, предполагах, че навярно някои от тях са се били сприятелили с телохранителите си.
— Много скучно парти — разнесе се глас наблизо. Обърнахме се и видяхме Кристиан, който най-сетне бе успял да се приближи към нас. — Не ми стана ясно дали присъстваме на погребална церемония, или призоваваме дявола. Май и в двата случая не беше особено успешен опит.
— Престани — скастрих го, изненадана от острия си тон. — Миналата нощ онези хора умряха заради теб. Каквото и да представлява това, в крайна сметка е знак на уважение към тях.
Кристиан тутакси доби сериозен вид.
— Права си.
До мен Лиса засия вътрешно, когато го видя. Преживеният ужас ги бе сближил и аз си припомних взаимната им нежност, докато пътуваха обратно. Тя го погледна топло, а в отговор той й се усмихна несигурно. Може би от всичко това щеше да излезе и нещо добро. Може би двамата щяха да успеят да разрешат проблемите помежду си.
Или може би не.
Ейдриън се ухили.
— Хей, радвам се, че успя да дойдеш.
За миг си помислих, че говори на Кристиан. Сетне погледнах и видях едно момиче с маска на паун, което се присъедини към нас. Сред цялото това многообразие на хора с маски не бях забелязала, че тя е застанала подчертано близо до нас. Вгледах се в нея и в първия миг различих само сини очи и златисти къдрици, сетне я познах. Мия.
— Какво правиш тук? — попитах аз.
Тя се усмихна.
— Ейдриън ме снабди с парола.
Той изглеждаше много доволен от себе си.
— Виждаш ли? — усмихна ми се. — Казах ти, че съм се погрижил да ти хареса. Цялата банда е тук. Почти.
— Това е едно от най-шантавите неща, които съм виждала — заяви Мия и се огледа. — Не разбирам защо трябва да е някаква супертайна, че хората, които са загинали заради други, се честват като герои. Защо не могат да почакат до погребалната церемония?