Кимнах, изненадана, че Татяна не ми крещи да се махна от погледа й.
— Загубата наистина е голяма — изрекох. — А това още повече влошава ситуацията, защото тъкмо ограничената ни численост е най-голямата ни уязвимост, особено след като стригоите образуват големи групи. Ние невинаги можем да сме равностойни противници.
Татяна кимна, приятно изненадана, че сме съгласни за нещо. Ставахме две.
— Знаех, че разбираш. При все това… — извърна се към Ейдриън. — Ти не биваше да правиш това. Трябва да се спазват известни граници на приличие.
Ейдриън беше изненадващо смирен.
— Съжалявам, лельо Татяна. Просто си помислих, че това е нещо, което Роуз трябва да види.
— Няма да кажеш на никого, нали? — обърна се Даниела към мен. — Голяма част от гостите са много, много консервативни. Те не биха искали това да се разчуе.
Че са се събрали маскирани край огъня и са си поиграли на тайна церемония? Да, разбирах, че искат да го запазят в тайна.
— Няма да кажа на никого — уверих ги.
— Добре — кимна Татяна. — А сега, все пак трябва да си тръгнете, преди… това Кристиан Озера ли е? — Погледът й се плъзна отново към пълната зала.
— Да — отвърнахме в един глас двамата с Ейдриън.
— Той не е получавал покана! — възкликна Даниела. — И това ли е по твоя вина?
— Не е толкова вина, колкото проява на гениалността ми — заяви Ейдриън.
— Съмнявам се, че някой ще забележи, стига да се държи прилично — въздъхна кралицата. — А и съм сигурна, че той би се възползвал от всяка възможност, за да поговори с Лиса.
— О — намесих се, без да мисля. — Това не е Лиса.
Всъщност Лиса се бе обърнала с гръб към Кристиан, който говореше с някой друг, докато хвърляше тревожни погледи към вратата и мен.
— Кой е това? — попита Татяна.
Мамка му.
— Това е, хм, Мия Риналди. Тя е наша приятелка от „Свети Владимир“. — Поколебах се дали да не излъжа и да назова някоя кралска фамилия, някои бяха толкова многобройни, че беше невъзможно да знаеш всичките им членове.
— Риналди — намръщи се Татяна. — Мисля, че познавам прислужник с такова име. — Впечатлих се, че знаеше имената на тези, които работеха в двореца. Мнението ми за нея отново се промени.
— Прислужник? — възмути се Даниела и стрелна с гневен поглед сина си. — Има ли още някой, за когото би трябвало да зная?
— Не. Ако имах повече време, вероятно щях да успея да вкарам и Еди. По дяволите, може би дори малкото сладкишче.
Даниела едва не припадна.
— Малко сладкишче ли каза?
— Това е само шега — побързах да обясня. Не исках ситуацията да се влоши още повече. Боях се как ще отговори Ейдриън. — Така наричаме понякога нашата приятелка Джил Мастрано.
Нито Татяна, нито Даниела останаха очаровани.
— Е, изглежда, никой не е разбрал, че не са от нашите — заключи Даниела, като кимна към Кристиан и Мия. — Макар че вече сигурно са тръгнали слухове за неуместното присъствие на Роуз на това събитие.
— Съжалявам — промърморих, чувствайки се виновна, че може би съм й причинила неприятности.
— Вече нищо не може да се направи — рече уморено Татяна. — Сега трябва да си вървиш, така че всички да помислят, че си била жестоко смъмрена. Ейдриън, ти ще се върнеш с нас в залата и ще се погрижиш другите ти „гости“ да не привличат вниманието. И повече не прави така.
— Няма — отвърна той, почти убедително.
Тримата понечиха да се отдалечат, като ме оставяха да се изнижа незабележимо, когато кралицата се спря и се извърна.
— Правилно или не, не забравяй какво видя тук. Ние наистина се нуждаем от пазители.
Кимнах. В гърдите ми се надигна вълна на гордост от признанието й. След това тя и останалите се върнаха в залата. Наблюдавах ги замислено, като в същото време кипях вътрешно, задето всички си мислеха, че съм била най-позорно изритана. Имайки предвид, че можеше да е и по-зле, реших, че все пак съм се отървала леко. Свалих маската си, защото повече нямаше защо да се крия, и поех нагоре по стълбите, за да изляза навън.