— Ти ме обичаш — повторих. — Зная, че ме обичаш. — Протегнах ръка през решетките. Не можех да го докосна, но пръстите ми се разпериха отчаяно напред, сякаш внезапно щяха да се удължат и да го достигнат. Това беше всичко, от което се нуждаех. Да ме докосне поне веднъж, за да се уверя, че още го е грижа, едно докосване, за да усетя топлината на кожата му и…
— Вярно ли е — поде тихо Дмитрий, — че имаш връзка с Ейдриън Ивашков?
Ръката ми се отпусна.
— Къ… къде си чул това?
— Носят се разни слухове — отвърна той, все едно отглас от думите на Михаил.
— Определено се носят — промърморих.
— Вярно ли е? — настоя Дмитрий, този път по-твърдо.
Поколебах се, преди да отговоря. Ако му кажех истината, той щеше да има още по-силен довод в подкрепа на решението си да стоим далеч един от друг. Обаче не можех да го излъжа.
— Да, но…
— Добре. — Не бях сигурна как очаквах да реагира. Ревност? Шок? Вместо това, когато се облегна отново на стената, той изглеждаше… облекчен. — Ейдриън е много по-свестен, отколкото го смятат. Той е подходящ за теб.
— Но…
— Той е бъдещето ти, Роуз. — Лицето му отново доби част от онова безнадеждно, безкрайно уморено изражение. — Ти не разбираш какво е да преживееш всичко, през което преминах аз, да се завърнеш обратно, след като си бил стригой. Това променя всичко. И не е само това, че стореното от мен е непростимо. Всичките ми емоции… чувствата ми към теб… те се промениха. Не изпитвам същото, както преди. Може отново да съм дампир, но след това, през което преминах… ами, то ме е белязало. Променило е душата ми. Вече не мога да обичам. Не мога — не те — обичам. Между теб и мен вече няма нищо.
Кръвта ми се смрази. Отказвах да повярвам на думите му, не и след начина, по който ме гледаше преди малко.
— Не! Това не е истина! Аз те обичам и ти…
— Стража! — изкрещя Дмитрий, гласът му беше толкова силен, че беше истинско чудо как цялата сграда не се разтресе. — Изведете я оттук. Изведете я оттук!
С удивителна скорост, само за един миг пазителите се озоваха до килията. Като затворник Дмитрий нямаше право да отправя искания, но охраната със сигурност нямаше да търпи ситуация, която можеше да причини смут. Подбраха ни с Михаил, но аз се възпротивих.
— Не, почакайте…
— Не се съпротивлявай — промърмори Михаил в ухото ми. — Времето ни изтича, а и без това днес няма да постигнеш нищо повече.
Исках да възразя, но думите заседнаха на устните ми. Оставих се пазителите да ме отведат, но не и преди да погледна Дмитрий за последно. Лицето му представляваше безизразна маска, типична за всеки пазител, но пронизващият начин, по който се взираше в мен, бе доказателство за чувствата, бушуващи в гърдите му.
Приятелят на Михаил все още беше на смяна, което ни позволи да се измъкнем, без да се забъркваме в повече неприятности. Веднага щом излязохме, аз се спрях и изритах ядно едно от стъпалата.
— По дяволите! — извиках. Двама морои, които пресичаха двора — навярно се прибираха от някой късен купон, ме изгледаха сепнато.
— Успокой се — рече Михаил. — Това беше първият път, когато го виждаш след промяната. Не можеш да очакваш прекалено много чудеса наведнъж. Той ще се осъзнае.
— Не съм сигурна — промърморих. Въздъхнах и погледнах към небето. Малки къдрави облачета се носеха лениво по него, но аз почти не ги забелязвах. — Не го познаваш като мен.
Защото докато част от мен смяташе, че повечето от това, което каза Дмитрий, е реакция на шока след връщането му в предишната му същност, имаше друга част, която се чудеше. Познавах Дмитрий. Познавах чувството му за чест, непреклонните му убеждения за добро и зло. Той отстояваше тези свои убеждения. Животът му беше подчинен на тях. Ако наистина, наистина вярваше, че най-правилното е да ме избягва и да остави връзката помежду ни да угасне, ами… имаше огромна вероятност той да го направи, независимо от любовта помежду ни. Както си спомних по-рано, докато бяхме в „Свети Владимир“, той действително бе устоял на чувствата си.
А колкото до останалото… онова, че повече не ме обича или не е способен изобщо да обича… е, ако е вярно, това би било съвсем различен проблем. И Кристиан, и Ейдриън се безпокояха, че у него може да е останала някаква частица от стригоя, но страховете им се отнасяха за жестокост и кръвожадност. Никому не бе хрумнало това: животът като стригой бе вкоравил сърцето му, убивайки способността му да обича друго същество.