Убивайки способността му да обича мен.
А аз бях напълно сигурна, че ако това наистина е вярно, част от мен също щеше да умре.
Глава 21
След това с Михаил нямаше много какво да си кажем. Не исках да загази заради това, което бе направил, и затова мълчаливо се бях оставила да ме изведе от сградата на пазителите. Слънцето почти бе изгряло, което означаваше, че в нашия свят е полунощ. За кратко проникнах в съзнанието на Лиса и разбрах, че Бдението най-после е свършило и тя се е запътила към стаята си, разтревожена за мен и все още раздразнена, задето Кристиан се бе появил с Мия.
Реших да последвам примера на Лиса, чудейки се дали сънят няма да облекчи поне малко болката, останала в сърцето ми след срещата с Дмитрий. Вероятно не. Все пак благодарих на Михаил за помощта и риска, който бе поел. Той само кимна, сякаш нямаше за какво да му благодаря. Беше абсолютно същото, което би поискал от мен да направя за него, ако ролите ни бяха разменени и госпожа Карп беше зад решетките.
Когато си легнах, заспах дълбоко, но сънищата ми бяха неспокойни. Отново и отново чувах как Дмитрий ми казва, че повече не може да ме обича. Отново и отново думите се стоварваха върху мен, разбивайки сърцето ми на малки парчета. По някое време осъзнах, че ударите не са само в съня ми. Чувах ги наистина. Някой тропаше по вратата и аз бавно изплувах от ужасните сънища.
Със замъглени очи отидох да отворя вратата и открих Ейдриън на прага. Почти се повтаряше сцената от миналата нощ, когато дойде да ме покани за Бдението. Само че този път лицето му беше много по-мрачно. За миг си помислих, че е чул за посещението ми при Дмитрий. Или може би е загазил много повече, отколкото си мислехме, задето бе вмъкнал половината си приятели на тайната погребална церемония.
— Ейдриън… доста е рано за теб… — Погледнах към часовника и открих, че всъщност съм се успала.
— Не е чак толкова рано — потвърди той със сериозна физиономия. — Случиха се доста неща. Дойдох да ти съобщя новините, преди да си ги чула от някъде другаде.
— Какви новини?
— За декрета на Кралския съвет, онази важна резолюция, която обсъждаха. Тази, заради която призоваха и теб.
— Почакай. Значи са приключили? — Спомних си какво ми бе казал Михаил за мистериозния проблем, с чието обсъждане бил зает Кралският съвет. Ако бяха свършили, значи можеха да се заемат с нещо друго. Например официалното обявяване на Дмитрий отново за дампир. — Това са страхотни новини. — И ако, когато Татяна ме накара да опиша уменията си, е било свързано с обсъждането… дали наистина имаше реален шанс да бъда определена за пазител на Лиса? Дали кралицата в крайна сметка се е съгласила? Миналата нощ се държа доста приятелски с мен.
Ейдриън ме изгледа с изражение, което не бях виждала досега: съжаление.
— Нямаш представа, нали?
— Нямам представа за какво?
— Роуз… — Той отпусна нежно ръка върху рамото ми. — Кралският съвет току-що е утвърдил декрет, с който възрастта на пазителите се намалява на шестнадесет години. Дампирите ще се дипломират след втората година и веднага ще получават назначения.
— Какво? — Сигурно не бях чула правилно.
— Знаеш колко бяха паникьосани за защитата си и това, че няма достатъчно пазители, нали? — въздъхна той. — Това е тяхното решение да увеличат вашия брой.
— Но второкурсниците са твърде млади! — извиках. — Как може някой да си помисли, че шестнадесетгодишните са достатъчно подготвени, за да се бият?
— Самата ти свидетелства, че са — напомни ми Ейдриън.
Ченето ми увисна, светът около мен застина. Ти свидетелства, че са… Не, това не беше възможно.
Ейдриън ме побутна нежно, за да ме изтръгне от вцепенението ми.
— Хайде, да вървим. Те още доуточняват подробностите. Обявиха решението на открито заседание и някои хора са… малко разстроени.
— Да, не се съмнявам. — Нямаше нужда да ми го казва втори път. Мигновено понечих да го последвам, когато осъзнах, че съм по пижама. Набързо се преоблякох и се сресах. Все още не можех да повярвам на чутото. Приготовленията ми отнеха само петнадесет минути и веднага излязохме. Ейдриън не беше от най-атлетичните, но закрачи доста бързо, когато се насочихме към сградата, където се помещаваше съветът.