През връзката усетих присъствието на Лиса, така че появата й след няколко секунди не беше изненада. Новините се разпространяваха бързо, макар че тя още не знаеше подробностите. Двамата с Ейдриън й махнахме. Тя беше не по-малко смаяна от нас.
— Как са могли да го направят? — попита, щом приближи.
— Защото са прекалено изплашени, че някой може да ги принуди да се научат да се защитават. Групата на Таша започва да има все повече поддръжници.
Лиса поклати глава.
— Не, не е само това. Искам да кажа, защо изобщо е свикано това заседание? Всички би трябвало да скърбим след случилото се вчера — публично. Целият двор, не само някаква тайна част от него. Един от членовете на Кралския съвет умря! Не можеха ли да почакат поне да мине погребението? — Видях в съзнанието й да се мяркат картини от онази отвратителна нощ, когато Присила умря пред очите й.
— Но много лесно го замениха — обади се нов глас. Кристиан се бе присъединил към нас. Лиса отстъпи няколко крачки от него, все още ядосана заради Мия. — И всъщност моментът е идеален. Тези, които са го искали, просто са се възползвали от ситуацията. Всеки път, когато има голяма битка със стригоите, мороите се паникьосват. Страхът е накарал мнозина да подкрепят това решение. И ако някои от членовете на съвета са се колебаели, то битката окончателно ги е убедила.
Беше доста мъдро изказване от страна на Кристиан и Лиса беше впечатлена, въпреки обърканите си чувства към него. Дворцовият церемониалмайстор най-сетне успя да надвика крясъците на публиката. Запитах се дали ще се усмирят, ако Татяна се изправи и им се разкрещи да млъкнат. Но не. Това навярно беше под достойнството й. Тя продължаваше да седи спокойно, сякаш не се случваше нищо необичайно.
Въпреки това бяха нужни още няколко минути, преди всички да се успокоят и да заемат местата си. Аз и приятелите ми побързахме да се настаним на първите свободни места, които ни попаднаха пред очите. След като най-после се възцари тишина и спокойствие, изтощеният церемониалмайстор даде думата на кралицата.
Тя удостои насъбралото се множество с величествена усмивка и заговори с най-повелителния си тон:
— Бихме искали да благодарим на всички, че дойдохте днес, за да изразите вашите… мнения. Зная, че някои все още се колебаят относно това решение, но то бе взето при стриктно спазване на законите на мороите — закони, утвърдени от векове. Много скоро ще свикаме друга сесия, за да чуем какво имате да кажете, но цивилизовано и без излишни емоции. — Нещо ми подсказваше, че това беше празен жест. Хората можеха да си говорят каквото си искат, ала тя пак нямаше да се вслуша в тях. — Това решение — този декрет — е за благото на мороите. Нашите пазители са отлични професионалисти. — Тя кимна снизходително към дворцовите пазители, застанали покрай стените. Както обикновено, лицата им не изразяваха нищо, но бях сигурна, че в момента им се иска да натупат половината от членовете на съвета. — Всъщност те са толкова изключителни, че благодарение на обучението им учениците им са готови да ни защитават от ранна възраст. Така ще се предотвратят трагедии, каквито напоследък ни сполетяха.
Тя сведе глава за миг, което вероятно бе израз на скръб. Припомних си миналата нощ, когато гласът й се задави, докато говореше за Присила. Дали е било преструвка? Дали смъртта на най-добрата й приятелка е била удобен начин за Татяна, за да прокара решението си? Сигурно… сигурно, не можеше да е толкова бездушна.
Кралицата вдигна глава и продължи:
— И отново ще повторя, че ще се радваме да изслушаме мнението ви, въпреки че според нашите закони въпросът е решен. Следващите сесии ще се състоят след благоприличен период на траур за онези, които ни напуснаха толкова трагично.
Тонът и цялото й поведение показваха, че това е краят на дискусията. Тогава един дързък глас внезапно наруши тишината в залата.
Моят глас.
— Е, аз искам да изкажа мнението си сега.
Вътре в главата ми Лиса крещеше: седни, седни! Но аз вече бях на крака и вървях към масата на Кралския съвет. Спрях на почтително разстояние, така че хем да ме забележат, хем да не накарат пазителите да ме изхвърлят. И да, забелязаха ме. Лицето на церемониалмайстора стана пурпурно от наглото ми нарушаване на правилата.
— Поведението ти е скандално и нарушава дворцовия протокол! Веднага се върни на мястото си, преди да заповядам да те отстранят. — Той погледна към пазителите, сякаш очакваше те тутакси да се хвърлят към мен. Никой от тях не помръдна. Или не ме възприемаха като заплаха, или се чудеха какво смятам да правя. Аз също се чудех.