Неколцина от присъстващите си размениха объркани и изненадани погледи. Беше ясно, че мнозина не са наясно със закона на мороите. И, разбира се, тази ситуация — наличие само на един потомък от кралски род — не беше от тези, които се бяха случвали в близката история, а може би и никога.
— Истина е — каза Ариана Шелски неохотно. — Чела съм го.
Е, добре, това вече разклати зашеметяващата ми победа.
Фамилията Шелски бе една от тези, на които имах доверие, а Ариана беше по-голямата сестра на мороя, когото майка ми защитаваше. Ариана си падаше нещо като книжен плъх и имайки предвид, че беше гласувала против смяната на възрастта за пазителите, изглеждаше малко вероятно да подкрепи кралицата, ако не беше вярно.
Останала без повече амуниции, аз прибягнах до старото изпитано средство — дадох воля на гнева си.
— Това — заявих на Татяна, вярна на себе си — е най-шибаният закон, който някога съм чувала.
Това ги довърши. След първоначалното сащисване всички присъстващи започнаха да говорят в един глас, а Татяна се отказа от всякакви приятелски преструвки. Извърна се с почервеняло лице към церемониалмайстора, пренебрегвайки предишните си заповеди.
— Изведете я! — изкрещя кралицата. Дори сред нарастващия шум гласът й отекна звънко и ясно из цялата зала. — Няма да търпим подобно вулгарно поведение!
За част от секундата пазителите се озоваха до мен. Честно казано, напоследък толкова често ми се случваше да ме извличат насила от разни места, че вече свикнах и чувствах някакво познато удобство в цялата работа. Не се съпротивлявах на пазителите, когато ме поведоха към вратата, но в същото време не позволих да ме отведат без прощална реплика.
— Ако искаше, можеше да промениш закона за кворума, лицемерна кучко! — изкрещях на свой ред. — Ти извърташ закона, защото си егоистка и се страхуваш! Правиш най-голямата грешка в живота си! Ще съжаляваш за нея! Почакай и ще видиш — ще ти се иска никога да не я беше правила!
Не зная дали някой чу тирадата ми, защото в този момент в залата цареше същият хаос, както когато дойдох. Пазителите — трима — не ме пуснаха, докато не се озовахме отвън. След като го направиха, всички застанахме в неловко мълчание.
— Сега какво? — попитах накрая. Опитвах се да говоря спокойно. Все още бях бясна и всичко отвътре ми кипеше, но тези момчета нямаха вина. — Ще ме арестувате ли? — имайки предвид, че това щеше да ме заведе при Дмитрий, за мен щеше да си бъде направо награда.
— Казаха само да те изведем от залата — изтъкна един от пазителите. — Никой не уточни какво да правим след това.
Другият пазител, стар и с посивяла коса, но с лице, което все още всяваше страх, ме изгледа накриво.
— На твое място щях да се скатая някъде, докато още имам възможност. Побързай, преди наистина да са те наказали.
— Не че няма да те намерят, ако наистина го искат — додаде първият пазител.
След тези думи тримата влязоха обратно в сградата, а аз останах отвън объркана и разстроена. Тялото ми все още жадуваше за битка и бях изпълнена със същото разочарование, което винаги изпитвах, когато се сблъсквах със ситуация, в която се чувствах безсилна. Всичкото това крещене за нищо. Не бях постигнала нищо.
— Роуз?
Отърсих се от бушуващите в гърдите ми емоции и погледнах към сградата. Възрастният пазител не беше влязъл вътре и още стоеше на прага. Лицето му бе строго, но аз видях весели пламъчета в очите му.
— Не зная дали има значение за теб — каза ми той, — но мисля, че беше фантастична там вътре.
Никак не ми беше до смях, но устните ми ме издадоха.
— Благодаря — отвърнах.
Е, може би все пак бях постигнала поне едно нещо.
Глава 22
Не последвах съвета на пазителя да се махна оттам, макар че не седнах на предните стъпала, а застанах до близките черешови дървета. Знаех, че след малко сесията ще бъде закрита и тълпата ще се изсипе навън. След като изтекоха няколко минути и нищо не се случи, проникнах в съзнанието на Лиса и открих, че още нищо не е приключило. Въпреки че Татяна вече два пъти обяви, че сесията е закрита, хората не си тръгваха, а се бяха събрали на групи и оживено спореха.
Таша, застанала с Лиса и Ейдриън сред една такава група, държеше една от страстните си речи, в които бе толкова добра. Таша може и да не беше толкова хладнокръвно пресметлива като Татяна, когато ставаше въпрос за политически решения, но притежаваше вроден усет за надушване на подводните течения и нагласи и умееше да се възползва от предоставилите й се възможности. Тя беше против декрета за намаляване на възрастта на пазителите. Подкрепяше идеята мороите да се обучават да се бият. Ала досега не бе постигнала особен успех и по двата проблема, така че се бе насочила към следващия си шанс: Лиса.