— Защо въобще да спорим помежду си кой е най-добрият начин да избиваме стригоите, когато можем да ги спасяваме? — С едната си ръка прегърна Лиса, а с другата Ейдриън и ги побутна напред. Лиса беше спокойна и уверена, но Ейдриън изглеждаше готов да побегне при първа възможност. — Василиса, на която наистина бе отнето правото да гласува благодарение на толкова остарелия закон, ни показа, че стригоите могат да бъдат върнати в първоначалното им състояние.
— Това още не е доказано! — извика един мъж от тълпата.
— Шегуваш ли се? — възкликна жената до него. — Сестра ми е била с групата, която го е довела. Тя твърди, че той наистина е дампир. Дори е бил на слънце!
Таша кимна одобрително към жената.
— Аз също бях там. А сега ние имаме двама морои, които владеят духа и могат да направят същото и за други стригои.
Колкото и да уважавах Таша, не бях съгласна с идеята й. Огромното количество сила — да не споменавам усилието за пробождането — която Лиса бе изразходвала с Дмитрий, беше зашеметяващо. Дори временно навреди на връзката ми с Лиса. Това не означаваше, че тя не може да го направи отново. Беше достатъчно състрадателна и готова да се хвърли в огъня, за да помогне на останалите. Но аз знаех, че колкото повече сила използваше владеещият духа, толкова по-бързо се спускаше надолу по пътя към лудостта.
А Ейдриън… е, почти нямаше смисъл да го обсъждаме. Дори и да искаше да прониже стригой, той не притежаваше тази лечебна сила, която се изискваше, за да го преобрази — поне засега. Не беше необичайно мороите да използват магията на елементите по различни начини. Разбира се, някои като Кристиан, владеещи огъня, бяха придобили умението да контролират пламъка. Други можеха да прилагат магията, да кажем, само колкото да позатоплят една стая. Освен това Лиса и Ейдриън имаха пропуски в овладяването на духа. Най-голямото му лечебно постижение бяха фрактурите, а тя все още не можеше да се появява в чуждите сънища, колкото и да се упражняваше.
Така че Таша разполагаше само с един морой, който владееше духа и можеше да спасява стригои, ала той едва ли би могъл да трансформира легиони от тези чудовища. Изглежда, Таша не разбираше всичко това.
— Кралският съвет не бива да си губи времето със закони за възрастта — продължи тя. — Ние трябва да се посветим на откриването на повече морои, които владеят духа, и да обединим силите им за спасяването на стригоите. — Впери поглед в някой от тълпата. — Мартин, твоят брат не беше ли превърнат против волята му? С достатъчно усилия бихме могли да ти го върнем. Жив. Такъв, какъвто го познаваш. В противен случай ще бъде убит, когато пазителите го открият. А през това време, разбира се, той ще продължи да избива невинни хора.
Да, Таша си я биваше в приказките. Този тип Мартин едва не се разплака. Не спомена тези, които доброволно се бяха превърнали в стригои. Лиса, която все още стоеше до нея, не беше сигурна как да възприеме идеята за образуването на армия от владеещи духа, която да тръгне на поход за спасяването на стригоите. Обаче разбираше, че всичко това е част от останалите планове на Таша — включително и този да възстанови правата на Лиса да гласува.
Таша възхвали способностите и характера на Лиса, като открито се присмя на един отдавна остарял закон от времена, през които никога не биха могли да предвидят подобна ситуация. По-нататък изтъкна, че дванадесетте членове на съвета трябва да изпратят навсякъде съобщение до стригоите по света за новото обединение на мороите.
Не ми се слушаше повече. Оставих Таша да упражнява политическото си красноречие и реших по-късно да поговоря с Лиса. Още бях прекалено възбудена от случилото се, когато се разкрещях пред целия съвет, така че повече не можех да остана в онази зала. Напуснах съзнанието на Лиса, върнах се в собственото си и изписках, когато видях едно лице директно пред моето.
— Амброуз!
Един от най-красивите дампири на планетата — след Дмитрий естествено — ме награди с ослепителната си усмивка на кинозвезда.
— Толкова си неподвижна, че реших, че се правиш на дриада.
Примигнах.
— На какво?
Той посочи към черешовите дървета.