— Горски нимфи. Красиви жени, неделима част от дърветата.
— Не съм сигурна дали е комплимент или не — промърморих, — но се радвам да те видя отново.
Амброуз беше истинско изключение в нашата култура: мъж дампир, който нито беше положил клетва за пазител, нито бе избягал, за да се скрие сред човешкото общество. Жените дампири често избират да не стават пазители, а да се посветят на семействата си. Затова ние, жените пазители, сме такава рядкост. Но мъжете? Те нямаха извинение, поне така мислеха повечето хора. Но вместо да се спотайва в немилост, Амброуз бе избрал да остане и да работи за мороите по друг начин. По същество той беше слуга от висока класа, който поднасяше питиета на елитни партита и масажираше благородните дами. Освен това, ако можеше да се вярва на слуховете, обслужваше Татяна и по друг начин. Но това последното ми се струваше толкова отвратително, че не желаех да мисля за него.
— Аз също се радвам — рече той. — Но ако не общуваш с природата, какво правиш?
— Дълга история. Изхвърлиха ме от заседанието на съвета.
Това го впечатли.
— Буквално изхвърлена?
— По-скоро извлечена навън. Изненадана съм, че не съм те виждала наоколо — промених темата. — Разбира се, през последната седмица бях, хм, доста заета.
— И аз така чух — кимна той и ме погледна съчувствено. — Макар че аз всъщност отсъствах. Върнах се миналата нощ.
— Тъкмо навреме за веселбата — промърморих.
По простодушното изражение на лицето му разбрах, че още не е чул за декрета.
— Какво правиш в момента? — попита Амброуз. — Това не ми прилича на наказание. Излежа ли си присъдата?
— Нещо такова. В момента чакам някого. Тъкмо мислех да се прибера в стаята си и там да продължа с чакането.
— Е, ако убиваш времето, защо не дойдеш с мен да видиш леля Ронда?
— Ронда? — намръщих се аз. — Не искам да те обидя, но последния път способностите на леля ти не ме впечатлиха особено.
— Не се обиждам — заяви той жизнерадостно. — Но тя все питаше какво става с теб. И с Василиса. Така че, ако нямаш друга работа…
Поколебах се. Той беше прав, че в момента нямаше какво да правя. Нямах никаква идея и какво да правя с Дмитрий и тъпите резолюции на съвета. Но Ронда — неговата леля, която предсказваше бъдещето — не беше някой, който наистина исках отново да видя. Въпреки самонадеяните ми думи някои от предсказанията на Ронда се сбъднаха. А те никак не ми харесваха.
— Става — казах, като се постарах да си придам отегчено изражение. — Ама да е по-бързо.
Той отново се усмихна, сякаш му беше ясно, че се преструвам. Поведе ме към една сграда, която бях посещавала и преди. Вътре се помещаваше луксозен салон за красота, както и спа център за благородници. На двете с Лиса тук ни правиха маникюр, а докато Амброуз ме водеше по коридорите към леговището на Ронда, ме прониза странна болка. Масажи и педикюри… изглеждаха като най-обикновените неща на света. Но през онзи ден те бяха страхотни. Двете с Лиса се смяхме и бяхме по-близки от всякога… малко преди училището да бъде нападнато и всичко да рухне…
Ронда предсказваше бъдещето в една от задните стаички, далеч от оживения спа център. Въпреки съмнителната си дарба, тя имаше доста процъфтяващ бизнес и дори разполагаше с лична рецепционистка. О, или поне преди разполагаше. Сега бюрото беше празно и Амброуз ме въведе направо в стаята на Ронда. Тя изглеждаше точно същата както преди — все едно да влезеш в нечие сърце. Всичко беше червено: тапетите, украсата, пръснатите по пода възглавници.
Самата Ронда седеше на пода и похапваше от кофичка кисело мляко, което изглеждаше ужасяващо обикновено за някой, който твърдеше, че притежава мистични сили. Къдравата й черна коса се стелеше като водопад по раменете, през който проблясваха големите златни халки на ушите й.
— Роуз Хатауей — посрещна ме тя радостно и остави кофичката настрани. — Каква приятна изненада.
— Не трябваше ли да предскажеш идването ми? — попитах сухо.
Устните й се извиха в усмивка.
— Моята сила не е в това.
— Извинявай, че прекъснах вечерята ти — рече Амброуз и сгъна грациозно мускулестото си тяло, за да седне на пода. — Но Роуз не е лесна за откриване.
— Предполагам, че не е — съгласи се Ронда. — Изненадана съм, че изобщо си я довел. Какво мога да направя за теб днес, Роуз?
Свих рамене и се отпуснах на пода до Амброуз.