— Не зная. Тук съм само защото Амброуз ме придума.
— Тя не мисли, че последните ти предсказания са били много добри — рече той.
— Хей! — стрелнах го аз укорително. — Не казах точно това.
Последния път Лиса и Дмитрий бяха с мен. Картите Таро на Ронда предсказаха на Лиса могъщество и светлина — нищо изненадващо. Ронда каза, че Дмитрий ще изгуби това, което цени най-много, и това се сбъдна: той изгуби душата си. А за мен? Ронда недвусмислено ми съобщи, че ще убивам неживите. Приех това с насмешка, защото знаех, че разполагах с цял един живот да убивам стригои. Сега се питах дали „неживи“ означаваше стригоя у Дмитрий. Дори и да не бях забила сребърния кол в сърцето му, определено бях изиграла важна роля в това.
— Може би ако ти гледам сега, това ще помогне на предишното предсказание да добие повече смисъл? — предложи Ронда.
Обмислях каква по-сочна шега да измисля относно ясновидските й способности и затова нямаше по-изненадана от мен, когато устните ми произнесоха:
— В това е проблемът. Предишното предсказание имаше смисъл. Боя се, че… боя се какво друго ще покажат картите.
— Картите не определят бъдещето — каза Ронда спокойно. — Ако нещо е предопределено да стане, то ще се случи, независимо от това, което виждаме в тях. А дори и тогава… ами, бъдещето винаги се променя. Ако нямаме избор, няма смисъл да живеем.
— Виж ти — насмешливо рекох аз, — точно от подобен неясен отговор на циганска врачка имах нужда.
— Ромка — поправи ме тя. — Не съм циганка. — Въпреки заядливата ми забележка тя запази доброто си настроение. Сговорчивостта навярно беше тяхна семейна черта. — Искаш ли да ти гледам на карти или не?
Исках ли? Тя беше права за едно — бъдещето щеше да се случи, независимо дали картите ще ми го предскажат. А дори и тогава аз може би нямаше да разбера, преди да се случи.
— Добре — кимнах. — Просто за забавление. Искам да кажа, че последният път навярно е било само щастливо съвпадение.
Ронда завъртя очи, но не каза нищо, докато разбъркваше тестето карти. Правеше го толкова ловко, сякаш картите сами се движеха. Когато най-после спря, ми подаде колодата, за да цепя. Направих го и тя отново ги събра.
— Преди гледахме с три карти — каза. — Сега имаме време да изтеглим повече, ако искаш. Може би пет?
— Колкото повече са, толкова е по-голяма вероятността да се обясни всичко.
— Ако така и така не вярваш, не би трябвало да има значение за теб.
— Добре тогава. Нека са пет.
Лицето й беше сериозно, докато обръщаше картите, а очите й внимателно ги изучаваха. Две от картите бяха обърнати надолу. Не ми се стори добър знак. Последния път, когато ми гледаха, разбрах, че това означава, че наглед хубавите карти… ами, всъщност не са толкова хубави.
Първата беше Двойка чаши, която изобразяваше мъж и жена, нагазили в тревисто поле, осеяно с цветя, докато слънцето грееше над тях. Разбира се, беше обърната надолу.
— Чашите са свързани с емоциите — обясни Ронда. — Двойката чаши показва съюз, идеална любов и избуяване на радостни чувства. Но след като е обърната…
— Знаеш ли какво? — прекъснах я. — Мисля, че схванах идеята. Можеш да я прескочиш. Струва ми се, че ми е ясно какво означава. — Навярно картата изобразяваше двама ни с Дмитрий, празна чаша и сърдечна болка… наистина нямах нужда от Ронда, за да анализирам това, което вече бе разбило сърцето ми.
Тя мина към следващата: Кралица мечове, също обърната надолу.
— Карти като тази се отнасят до конкретни хора — обясни Ронда. Кралицата мечове изглеждаше много величествена, с кестенява коса и сребриста роба. — Кралицата мечове е умна. Тя е пълна с познание, може да надхитри враговете си и е много амбициозна.
Въздъхнах.
— Но обърната надолу…
— Обърната надолу — продължи ясновидката — означава, че всички тези качества са изкривени. Тя пак е умна, пак се опитва да постигне целите си… но го прави по не дотам почтен и искрен начин. Тук има много враждебност и измама. Бих казала, че имаш враг.
— Да — промърморих и погледнах короната. — Мисля, че се досещам кой е. Преди малко я нарекох лицемерна кучка.
Ронда не каза нищо и пристъпи към следващата карта. Тя беше нормално обърната, но някак ми се искаше да не беше. Показваше цял сноп мечове, забити в земята, а една жена бе завързана с превръзка на очите към един от тях. Осмица мечове.
— О, хайде! — възкликнах. — Каква е тази работа с мен и мечовете? И миналия път изтегли една подобна депресираща карта. — Върху онази се виждаше жена, която плачеше пред стена от мечове.