— Добре ли си? — попита спътникът ми, когато най-после излязохме от сградата. Слънцето се бе издигнало по-високо в небето. Всички обитатели на кралския двор много скоро щяха да бъдат в леглата си, слагайки по този начин край на един ден, пълен с вълнуващи събития. — Аз… нямаше да те доведа, ако знаех, че толкова ще се разстроиш.
— Не, не — поклатих глава. — Не са картите. Не точно. Има един куп други неща, които стават… особено едно, за което би трябвало да знаеш.
Когато по-рано се натъкнахме един на друг, не исках да му казвам за декрета, но като дампир той имаше право да научи за случилото се. Докато говорех, лицето му остана съвършено спокойно, само тъмнокафявите му очи се разширяваха все повече с напредването на историята.
— Трябва да има някаква грешка — промълви накрая. — Те не биха направили това. Не биха го причинили на шестнадесетгодишните.
— Да, и аз не мислех, че ще го направят, но те очевидно са съвсем сериозни и ме изхвърлиха, когато аз, хм, оспорих решението им.
— Мога да си представя как си го „оспорила“. Всичко това ще накара все повече дампири да се откажат от попрището на пазител… освен ако, разбира се, младостта им не ги прави по-лесни за манипулиране.
— Доста чувствителна тема за теб, а? — попитах. В крайна сметка той също бе отказал да стане пазител.
Амброуз поклати глава.
— За мен беше почти невъзможно да остана в това общество. Ако някое от онези деца реши да се откаже, едва ли ще има влиятелни приятели като мен. Те ще бъдат отхвърлени, изгнаници. Това ще постигне този нов декрет. Или ще убие младите дампири, или ще ги откъсне от средата им.
Запитах се какви ли влиятелни приятели е имал, но сега едва ли беше подходящо да науча семейната му история.
— Е, изглежда, на онази кралска кучка не й пука.
Замисленият му, отнесен поглед изведнъж се изостри.
— Не я наричай така — предупреди ме той и очите му блеснаха гневно. — Тя не е виновна.
Леле. Това се казва изненада. Досега секси чаровникът Амброуз винаги се бе държал само приятелски.
— Разбира се, че е виновна! Забрави ли, че тя е върховният управник на мороите?
Челото му се смръщи още повече.
— Кралският съвет също е гласувал. Не е била само тя.
— Да, но тя е гласувала в подкрепа на декрета. Нейният глас е наклонил везните.
— Трябва да е имала причина. Ти не я познаваш като мен. Тя не би направила подобно нещо.
Отворих уста, за да го попитам, дали не е полудял, но се спрях, когато си спомних за връзката му с кралицата. Може и да ми се гадеше от онези романтични слухове, но ако бяха верни, предполагам, че е съвсем оправдано той да е загрижен за нея. Освен това реших, че може би е по-добре, че не я познавам, като него. Белезите от ухапване по шията му определено издаваха интимна близост.
— Вашите отношения не ме засягат — заявих му спокойно, — но тя сигурно те е заблудила и те е накарала да я мислиш за такава, каквато не е. Направи го и с мен, и аз паднах в капана й. Всичко е било преструвка.
— Не го вярвам — каза Амброуз с каменно лице. — Като кралица тя често е поставена в много тежки ситуации. Трябва да има още нещо, тя ще промени декрета, сигурен съм.
— Като кралица — изимитирах аз гласа му, — тя би трябвало да има способността да…
Думите ми секнаха, когато един глас заговори в главата ми. Гласът на Лиса.
Роуз, сигурна съм, че ще искаш да видиш това. Но трябва да ми обещаеш да не причиняваш неприятности. Лиса ми изпрати указание за мястото, както и усещане за спешност.
Твърдият поглед на Амброуз бе заменен от израз на загриженост.
— Добре ли си?
— Аз… да. Лиса се нуждае от мен. — Въздъхнах. — Виж, не искам да се караме. Очевидно сме на различно мнение за ситуацията… но мисля, че и двамата сме съгласни за основното.
— Че онези деца не бива да се изпращат на смърт? Да, за това сме съгласни. — Усмихнахме се нерешително един на друг и гневът помежду ни се разсея. — Аз ще поговоря с нея, Роуз. Ще разбера каква е истината и ще ти кажа, става ли?
— Става. — Трудно ми беше да повярвам, че някой може да поговори откровено и сърдечно с Татяна, но може би във връзката им имаше нещо много повече, отколкото си мислех. — Благодаря. Радвам се, че се видяхме.
— Аз също. А сега върви, върви при Лиса.