— Почакай — спря я Ханс. — Един стригой сам би се излекувал от подобна рана за минути.
Не можех да не се изпълня с уважение към Ханс. По този начин правеше два теста едновременно. Дмитрий го стрелна с благодарност, а Ханс кимна леко в знак, че е разбрал. В този миг осъзнах, че Ханс вярваше. Каквито и да бяха недостатъците му, Ханс смяташе, че Дмитрий е отново дампир. Винаги щях да го обичам заради това, независимо колко картотеки щеше да ме накара да подредя.
И така, всички стояхме там и гледахме как изтича кръвта на бедния Дмитрий. Беше донякъде извратено, но тестът се получи. Беше очевидно, че раната няма да зарасне сама. Накрая дадоха разрешение на Лиса да я излекува и този път реакцията на тълпата беше много по-силна. Около мен се разнесе благоговеен шепот и лицата на всички се озариха от онова прехласнато изражение, сякаш някоя богиня бе слязла сред тях.
Рийс погледна тълпата.
— Иска ли някой друг да зададе въпроси?
Никой не заговори. Всички бяха изумени от случилото се пред очите им.
Е, някой трябваше да продължи напред. Буквално.
— Аз имам — заявих и направих няколко крачки към разпитващите.
Не, Роуз, замоли се Лиса.
Дмитрий също не изглеждаше особено очарован. Както и всички, които седяха близо до него. Когато погледът на Рийс се спря върху мен, имах чувството, че все едно отново ме вижда в залата на Кралския съвет и ме чува да наричам Татяна лицемерна кучка. Сложих ръце на кръста си, без да ме е грижа какво си мислят. Това беше моят шанс Дмитрий да ме признае.
— Докато си бил стригой — подех аз, давайки ясно да се разбере, че това е минало, — си имал много контакти с тях. Знаел си много за местонахождението на по-голяма част от стригоите в Русия и в Америка, нали така?
Дмитрий ме изгледа внимателно, опитвайки се да разбере накъде бия.
— Да.
— Все още ли ги знаеш?
Лиса се намръщи. Смяташе, че с думите си, без да искам намеквам, че Дмитрий все още е в контакт с други стригои.
— Да — кимна той. — Ако никой от тях не се е преместил. — Този път отговорът дойде много по-бързо. Не бях сигурна дали се е досетил за тактиката ми, или просто вярваше, че моята логика, запазена марка на Роуз, ще доведе до нещо полезно.
— Би ли споделил тази информация с пазителите? — попитах. — Би ли ни казал къде са скривалищата на стригоите, за да ги нападнем?
Това разбуни духовете. Търсенето на стригои беше още една от горещите и спорни теми напоследък. Имаше изразени категорични мнения „за“ и „против“. Чух някои от тях да се изказват и сега в тълпата зад мен, като едни твърдяха, че това, което предлагам, е чисто самоубийство, докато други признаваха, че сега разполагаме с много ценно оръжие.
Очите на Дмитрий светнаха. Това не беше погледът, изпълнен с обожание, с който бе удостоил Лиса, но не ми пукаше. Беше подобен на онези, които си разменяхме в моменти, когато двамата се разбирахме толкова идеално, че не се нуждаехме от думи. Онази връзка проблесна отново помежду ни, както и одобрението му — и благодарността.
— Да — отвърна той със силен и ясен глас. — Мога да ви кажа всичко, което зная за плановете на стригоите и техните местонахождения. Ще се изправя срещу тях заедно с вас или ще остана на заден план, както предпочитате.
Ханс се наведе напред в стола си с нетърпеливо изражение на лицето.
— Това може да е безценно. — Още точки в полза на Ханс. Той беше от тези, които смятаха, че е по-добре да нападаме стригоите, преди те да са го сторили.
Рийс се зачерви — или може би просто слънцето му действаше. В усилията си да видят дали Дмитрий ще изгори на светлината, мороите си причиняваха неудобство.
— Я почакайте! — възкликна силно той, за да надвика усилващия се шум. — Никога не сме подкрепяли подобна тактика. Освен това той винаги би могъл да излъже…
Протестите му бяха прекъснати от женски писък. Малко момче морой, на не повече от шест години, внезапно се откъсна от тълпата и хукна към нас. Тъкмо неговата майка бе изкрещяла. Аз се раздвижих, за да го спра и сграбчих ръката му. Не се боях, че Дмитрий ще го нарани, а по-скоро, че майка му ще получи инфаркт. Тя пристъпи напред с благодарно изражение.
— Аз имам въпрос — обяви момчето със слаб глас, макар че очевидно се опитваше да бъде смело.
Майка му се протегна към него, но аз вдигнах ръка.