Още едно парти. Само с това ли се занимаваха в двора? Жестоки убийства, чудеса… без значение. Всичко е повод за парти, помислих си горчиво.
Вероятно съм била с Амброуз и Ронда, когато Ейдриън ме е търсил. Интересно. Като ми предаваше поканата, Даниела показваше, че иска да отида. За съжаление аз не бях толкова ентусиазирана. Роднините на Нейтан бяха от фамилията Ивашков, а те нямаше да бъдат толкова приятелки настроени.
— Кралицата ще присъства ли? — попитах подозрително.
— Не, тя има друг ангажимент.
— Сигурна ли си? Без неочаквани посещения?
Тя се засмя.
— Не, сигурна съм. Носят се слухове, че идеята двете да сте едновременно в една и съща стая… не е много добра.
Можех да си представя какви слухове се носят за представлението ми в заседателната зала, особено след като бащата на Ейдриън беше свидетел на изявата ми.
— Не, не и след онова постановление. Това, което тя направи… — Гневът ми отпреди малко отново се надигна. — Беше непростимо. — Онзи странен тип до дървото продължаваше да чака. Защо?
Даниела нито се съгласи, нито възрази и аз се зачудих какво е отношението й към проблема.
— Въпреки всичко тя все още доста те харесва.
— Трудно ми е да го повярвам — изсумтях аз. Обикновено тези, които ти крещят на публично място, не те „харесват“ особено, а дори студеното самообладание на Татяна се бе разклатило малко в края на словесния ни двубой.
— Вярно е. Всичко това ще се забрави и може дори да има шанс да те определят за пазител на Василиса.
— Шегуваш се! — възкликнах. Аз си знаех най-добре. Наистина Даниела Ивашков не беше от веселяците, които постоянно се шегуват, но бях убедена, че с Татяна прекрачих границата.
— След всичко, което се случи, те няма да искат да пропиляват напразно добрите пазители. Освен това кралицата не желае помежду ви да има враждебни чувства.
— Така ли? Е, аз пък няма да се оставя да ме подкупи! Ако си мисли, че след като изтъпанчи Дмитрий там или ми размаха под носа готина работа, аз ще променя мнението си, много греши! Тя е една лъжлива, интригантска…
Млъкнах. Гласът ми се бе извисил и приятелките на Даниела се взираха любопитно в мен. А и всъщност не исках да изричам пред Даниела епитетите, които Татяна заслужаваше.
— Съжалявам — промърморих и превключих на цивилизовани обноски. — Кажи на Ейдриън, че ще дойда на партито… но наистина ли искаш да присъствам? След като миналата нощ се промъкнах тайно на церемонията? И след всички, хм, други неща, които направих?
Тя поклати глава.
— Случилото се на церемонията е повече вина на Ейдриън, отколкото твоя. То е минало и Татяна не му отдаде особено значение. Това парти е много по-весело събитие и след като той иска да присъстваш, аз нямам нищо против. Искам да е щастлив.
— Отивам да си взема душ и да се преоблека и след един час ще се срещнем у вас.
Тя беше достатъчно тактична, за да пренебрегне избухването ми преди малко.
— Чудесно. Сигурна съм, че той ще е щастлив да го чуе.
Не й казах, че всъщност с удоволствие ще се поперча пред някои от фамилията Ивашков с надеждата, че ще докладват на Татяна. Вече не вярвах нито за секунда, че тя е приела връзката ми с Ейдриън, нито пък че ще позволи избухването ми в Кралския съвет да ми се размине. А и наистина исках да видя Ейдриън. Напоследък нямахме много възможност да си поговорим.
След като Даниела и приятелките й си тръгнаха, реших, че е време да разбера какво става. Запътих се право към мороя, който се спотайваше наоколо, с ръце на кръста.
— Добре — заговорих без предисловие. — Кой си ти и какво искаш?
Той беше само няколко години по-голям от мен и, изглежда изобщо не се стресна от поведението ми на кораво момиче. Устните му се извиха в усмивка и аз отново се зачудих къде съм го виждала.
— Имам съобщение за теб — каза той. — И малко подаръци. Подаде ми голяма чанта. Надникнах вътре и видях лаптоп, кабели и няколко листа хартия. Втренчих се сащисано в него.
— Какво е това?
— Нещо, което трябва да прибереш и да не казваш на никого за него. Бележката ще ти обясни всичко.
— Не ми се прави на герой от шпионски филм! Няма да направя нищо, докато ти… — Изведнъж си спомних. Бях го видяла в „Свети Владимир“ по време на дипломирането ми, винаги се мотаеше някъде на заден план. Изпъшках, внезапно разбрала тайнствеността на цялата работа и дръзкото му поведение. — Ти работиш за Ейб.