Не точно призрак. Повярвайте ми, можех да разпозная призраците веднага щом ги видя.
— Аз само… просто не очаквах да те видя след тази сутрин…
Той влезе и седна на леглото ми. С радост установих, че се беше пооправил след разговора ни по-рано. Беше се преоблякъл, косата му отново бе възвърнала обичайния си безупречен вид. Все още усещах замайващата миризма на цигарите му, но явно след като толкова го бях измъчила, той се бе отдал на своите пороци.
— Хм, да, аз също не го очаквах — призна той. — Но ти… ами… ти ме накара да се замисля за нещо.
Приседнах до него, но на благоприлично разстояние.
— За нас?
— Не. За Лиса.
— О! — Обвиних Дмитрий, че е самовлюбен, но и аз не оставах по-назад, предполагайки, че любовта му към мен е единственото, което би довело Ейдриън тук.
Зелените му очи ме огледаха замислено.
— Продължих да мисля за това, което ми каза, за нейния баща. Ти беше права за онова с хазарта. Той имаше достатъчно пари, за да си плати всички дългове. И не е имало защо да го крие. Затова реших да задълбая и попитах майка ми.
— Какво? — възкликнах. — Никой не биваше да научава, че…
— Да, да, разбрах, че твоите сведения са строго секретни. Не се тревожи. Казах й само, че докато сме били в Лас Вегас, сме чули някакви хора да говорят за тайните влогове на бащата на Лиса.
— И какво ти каза тя?
— Същото, което ти казах и аз. Всъщност първо ме скастри. Заяви, че Ерик Драгомир бил добър човек и не бивало да разпространявам слухове за мъртви хора. Предположи, че може да е имал някакъв комарджийски проблем, но дори и да е така, хората не би трябвало да фокусират вниманието си върху това, след като е направил толкова велики дела. Мисля, че след Бдението тя се бои да не причиня още някой публичен скандал.
— Тя има право. За Ерик — уточних. Може би някой е откраднал тези архивни документи, за да ги използва в клеветническа кампания. Не може да се отрече, че разпространението на слухове за мъртъвци е безсмислено, но може би някой искаше да очерни репутацията на фамилията Драгомир и да се възползва от този шанс, за да се попречи на промяната в закона, която би позволила на Лиса да гласува? Точно когато понечих да го споделя с Ейдриън, той ме прекъсна с нещо още по-шокиращо.
— И тогава баща ми чу разговора ни и се намеси с думите: „Вероятно е плащал на някоя любовница. Ти си права, той наистина беше свестен тип. Но обичаше да флиртува. И харесваше дамите.“ — Ейдриън завъртя очи. — Точно това каза: „Харесваше дамите.“ Баща ми е такъв задник. Понякога говори като два пъти по-стар от възрастта си.
Без да се замисля, се протегнах и улових ръката на Ейдриън.
— А какво каза след това?
Ейдриън сви рамене, но не отмести ръката ми.
— Нищо. Мама се разбесня и му каза същото, което преди това бе казала на мен, че е жестоко да се разпространяват слухове, които никой не може да докаже.
— Мислиш ли, че е вярно? Мислиш ли, че бащата на Лиса е имал любовница? И че й е плащал с парите от тази сметка?
— Не зная, малък дампир. Честно казано, баща ми е от онези, които вярват на всеки слух, достигнал до ушите им. Или си измислят друг. Искам да кажа само: всички знаят, че бащата на Лиса обичаше развлеченията. Лесно е да си направиш изводи от това. Вероятно е имал своята малка мръсна тайна. По дяволите, всички си ги имаме. Може би този, който е откраднал документите, просто иска да се възползва от това.
Споделих му теорията си, че това би могло да се използва срещу Лиса.
— Но е възможно също — добавих след кратко обмисляне, — да е някой, който я подкрепя и се е погрижил тези компрометиращи сведения да не бъдат оповестени.
Ейдриън кимна.
— И в единия, и в другия случай не вярвам, че Лиса е изправена пред смъртна опасност.
Опита се да стане от леглото, но аз го дръпнах назад.
— Ейдриън, почакай… аз… — Преглътнах. — Искам да ти се извиня. Заради начина, по който се държах с теб, заради това, което направих… не беше честно към теб. Съжалявам.
Той отклони очи от мен и фокусира погледа си в пода.
— Не си виновна, че се чувстваш така.
— Работата е там, че… не зная как се чувствам. Може и да ти звучи глупаво, но е истина. Загрижена съм за Дмитрий. Беше тъпо да смятам, че завръщането му няма да ми повлияе. Но сега осъзнавам… — Любовта угасва. Моята угасна… — че между нас с Дмитрий всичко е свършено. Не казвам, че е лесно да се загърби миналото. Ще отнеме време и бих излъгала и двамата ни, ако твърдя обратното.