— Това вече има смисъл — съгласи се Ейдриън.
— Така ли?
Погледна ме развеселено.
— Да, малък дампир. Понякога говориш много смислено. Продължавай.
— Аз… е, както казах… трябва да се излекувам от него. Но в същото време съм загрижена за теб… Дори си мисля, че малко те обичам. — Това го накара леко да се усмихне. — Искам да опитаме отново. Наистина го искам. Харесва ми да си част от моя живот, но може би прекалих, като ускорих събитията. Нямаш никаква причина да ме искаш, особено след всичките тези истории, в които те въвлякох, но ако още желаеш да сме заедно, тогава и аз го желая.
Той задържа за дълго погледа си върху мен. Дъхът ми секна. Наистина съвсем сериозно мислех това, което казах: той имаше пълното право да сложи край на отношенията ни… но дори мисълта за това ме ужасяваше.
Накрая той отново ме притегли към себе си и се излегна по гръб на леглото.
— Роуз, имам всичките възможни причини, за да те желая. Не мога без теб още от първата ни среща в ски-курорта.
Преместих се по-близо до Ейдриън на леглото и притиснах глава към гърдите му.
— Можем да се справим. Зная, че можем. Но ако пак оплескам нещата, можеш да си тръгнеш.
— Ех, ако всичко беше толкова просто — засмя се той. — Но ти забравяш, че аз съм от личностите, склонни към пристрастяване. Пристрастен съм към теб. Някак си съм убеден, че каквито и лоши неща да ми причиниш, аз винаги ще се връщам при теб. Само че искам да сме честни един с друг, става ли? Да ми казваш какво чувстваш. Ако изпитваш към Дмитрий нещо, което те смущава, сподели го с мен. Ще се опитаме да намерим решение.
Исках да му кажа, че независимо от чувствата ми няма защо да се безпокои заради Дмитрий, защото самият Дмитрий вече ме е отхвърлил безброй пъти. Можех да преследвам Дмитрий колкото си исках, но от това нямаше да излезе нищо добро. Любовта угасва. Тези негови думи още ме пареха, но не можех да споделя тази своя болка. Все пак, докато Ейдриън ме държеше в прегръдките си и си мислех колко добре ме разбира, в някаква болезнено наранена част от мозъка ми се зароди прозрението, че и обратното може да е вярно: Любовта се разгаря. Ще опитам с него. Наистина ще опитам.
Въздъхнах.
— Не бива да си толкова мъдър. От теб се очаква да си повърхностен и неразумен и… и…
Той ме целуна по челото.
— И?
— Хм… и забавен.
— Забавен? Е, да, за това ме бива. Колкото до останалото… може, но само при специални случаи.
Сега се прегърнахме още по-плътно. Наклоних глава, за да го огледам — високите му скули, артистично разрошената му коса… всичко, което го правеше толкова страхотен. Припомних си думите на майка му, че независимо какво желаем, двамата накрая ще се разделим. Може би така ми е било писано: винаги да губя мъжете, които обичам.
Притеглих го още по-силно към себе си, като го целунах по устата с такава страст, че дори той се изненада. Ако съм научила досега нещо за живота и любовта, то е, че са изтъкани от неуловими нишки, които всеки миг могат да се скъсат. Предпазливостта беше важна, но не и ако заради нея прахосваш живота си. Реших да не прахосвам своя.
Ръцете ми вече се вкопчиха в ризата на Ейдриън, преди още някаква мисъл да се бе оформила в главата ми. На свой ред той също не ме попита, нито се поколеба, преди да се заеме със събличането на дрехите ми. Може и да е имал своите мигове на дълбок размисъл и нерешителност, но все пак си оставаше… ами оставаше си Ейдриън. Ейдриън живееше за мига и вършеше всичко без много-много да се замисля. Пък и от толкова отдавна ме желаеше.
Освен това много го биваше в тези работи, ето защо дрехите ми бяха съблечени по-бързо от неговите. Устните му бяха горещи и жадно се залепиха към шията ми, но в същото време внимаваше да не нарани кожата ми с кучешките си зъби. Аз обаче не бях чак толкова нежна — изненадах самата себе си, като забих нокти в оголения му гръб. Устните му се плъзнаха надолу, по очертанията на ключицата ми, докато ловко разкопчаваше сутиена ми с една ръка.
Бях леко изумена от реакцията на тялото ми, докато се надпреварвахме кой пръв да смъкне джинсите на другия. Бях убедена, че след Дмитрий няма да пожелая отново да правя секс, но точно сега? О, да, исках го. Може би беше някаква психологическа реакция срещу отхвърлянето ми от Дмитрий. Или импулс да се живее за момента. Или просто страст.