Сега бе ред на Ейдриън да загледа изпитателно. Накрая кимна.
— Добре. Тогава друг път. Тази вечер ще бъдем… отговорни.
— Това ли е всичкото, което ще ми кажеш?
Той се намръщи.
— Какво друго бих могъл да ти кажа? Ти каза „не“.
— Но ти… ти би могъл да използваш внушението върху мен.
Сега вече наистина се смая.
— Искаш насила да те заставя да ме желаеш?
— Не. Разбира се, че не. Просто ми хрумна, че… че можеш да го направиш.
Ейдриън притисна длани към лицето ми.
— Роуз, аз лъжа на карти и купувам алкохол за непълнолетни. Но никога няма да те принудя да направиш нещо, което не желаеш. Със сигурност не и това…
Думите му секнаха, защото се притиснах към него и отново започнах да го целувам. От изненада в първите няколко секунди той не предприе нищо, но скоро след това ме отдалечи от себе си, макар да пролича, че го стори с дълбоко нежелание.
— Малък дампир — заговори Ейдриън глухо, — ако искаш да се държиш отговорно, това съвсем не е най-подходящият начин.
— Няма да пропуснем този миг. Освен това пак можем да се държим отговорно.
— Всички тези приказки са…
Ейдриън ахна, когато отметнах косата си и му предложих шията си. Извърнах се леко, за да срещна погледа му, но не казах нищо. Не беше необходимо. Поканата ми бе съвсем очевадна.
— Роуз — прошепна той неуверено, макар че видях силния копнеж озарил лицето му.
Пиенето на кръв не беше като да правиш секс, но за това всички вампири направо умираха, а при възбудено състояние — както бях слушала — било взривяващо преживяване. Но беше табу и рядко го правеха или поне така се твърдеше. Именно от това произлизаше определението за кървава курва: дампири, които дават кръвта си по време на секс. Смяташе се за позорно дампирите да дават кръвта си, но аз го бях правила: с Лиса, когато тя се нуждаеше от захранване, както и с Дмитрий, когато беше стригой. И беше невероятно преживяване.
Той отново опита, този път с по-уверен тон:
— Роуз, имаш ли представа какво всъщност искаш?
— Да — отвърнах твърдо. Нежно погалих устните му с пръст, сетне го плъзнах навътре в устата му, за да докосна кучешките му зъби. Реших да му припомня собствените му думи: — Не можеш да ме излъжеш, че не го искаш.
Искаше го. След само един удар на сърцето му устните му се прилепиха към шията ми, а кучешките му зъби пробиха кожата ми. Извиках от внезапната болка, но звукът се чу повече като охкане, когато в мен проникнаха ендорфините, съпътстващи всяко вампирско ухапване. Обгърна ме невероятно блаженство. Ейдриън ме притисна още по-силно към себе си, докато пиеше от мен. След няколко мига бях почти изцяло в скута му, като с ръката си ме притискаше към гърдите си. Смътно усетих как ръцете му плъзнаха надолу, без да откъсва устни от гърлото ми. Усещах как потъвам в най-чист, сладостен екстаз. Идеалната дрога.
Когато той се отдръпна, имах чувството, че откъснаха част от мен. Сякаш не бях цялостна. Смутена, нуждаеща се, аз посегнах към него. Той обаче отстрани ръката ми с деликатен жест. Усмихна се, докато облизваше устните си.
— Внимателно, малък дампир. И без това стигнах по-далеч, отколкото трябваше. Вероятно вече са ти пораснали криле и само след миг ще полетиш.
Идеята си я биваше. След още няколко мига обаче напрежението и лудата страст в мен заглъхнаха и отново се върнах в нормалното си състояние. Все още се усещах омаяна и блаженстваща, защото ендорфините подхранваха желанията на тялото ми. Но разумът бавно се завръщаше, което позволяваше, поне донякъде, по-трезви мисли да пробиват през омаята ми от щастие. Когато Ейдриън се убеди, че съм достатъчно отрезняла, се отпусна и се излегна на леглото. Само след миг се присъединих към него, като се сгуших от едната му страна. Той изглеждаше доволен, като мен.
— Това — промърмори Ейдриън, — беше най-страхотното не правене на секс.
Единствената ми реакция беше само една сънлива усмивка. Вече ставаше късно и колкото повече отмалявах заради мощния приток на ендорфини, толкова по-силно сънят ме надвиваше. Някаква малка част от мен ми нашепваше, че дори и да съм искала това и Ейдриън да не ми е безразличен, случилото се беше грешка. Не го направих заради правилните причини, а вместо това се поддадох на собствената си мъка и объркване.
Останалата част от мен реши, че това не е вярно, а и дразнещият глас скоро заглъхна в общото изтощение. Заспах до Ейдриън, като през тази нощ спах така добре, както отдавна не ми се бе случвало.