Но не беше просто мъртва. Беше убита.
Убита?
Как е възможно това да се случи? Как въобще се е случило именно тук? Кралският двор беше едно от най-строго охраняваните места в целия свят и особено кралица Татяна беше изключително добре пазена — от същата група дворцови стражи, които само преди малко се нахвърлиха срещу Дмитрий и мен. Освен ако е напуснала кралския двор — аз обаче бях съвсем сигурна, че не го е напускала — никой стригой не можеше да я убие. При постоянните заплахи, сред които живеехме, убийството сред морои и дампири беше нещо почти нечувано. Е, понякога се случваше. Това бе неизбежно във всяко общество, но след като бяхме толкова жестоко преследвани, ние рядко имахме време да се нахвърляме един срещу друг (ако не броим ожесточените спорове в съвета). Отчасти именно заради това Виктор бе осъден толкова сурово. Неговите действия бяха сред най-тежките възможни престъпления.
До днес.
След като преглътнах невероятната новина за убийството на кралица Татяна, успях да си задам най-важния, истинския въпрос: „Защо аз? Защо обвиняват мен?“ Не бях адвокат, но бях напълно сигурна, че да наречеш някого лицемерна кучка не е достатъчно солидно доказателство за съдебен процес.
Опитах се да науча повече подробности от пазачите, дежурещи пред килията ми, но те оставаха мълчаливи, с намръщени лица. Понеже гласът ми беше прегракнал от крещене, се свих на леглото и проникнах в съзнанието на Лиса, откъдето можех да се сдобия с повече информация.
Лиса не беше на себе си от тревога, като се опитваше да получи отговори от всеки, с когото се срещаше. Кристиан още беше с нея. Сега стояха във фоайето на една от административните сгради, която кипеше от оживление и трескава дейност. Дампири и морои търчаха навред, някои изплашени от новопоявилата се нестабилност на правителството, други пък се надяваха да се възползват от нея. Лиса и Кристиан бяха насред тази суматоха като есенни листа, повлечени от мощна буря.
Макар Лиса да беше вече пълнолетна, досега винаги е била под закрилата на някои от по-старите членове на съвета — обикновено Присила Вода, а понякога дори и кралица Татяна. Но сега не можеше да разчита нито на едната, нито на другата по съвсем очевидни причини. Въпреки че много от кралските особи я уважаваха, всъщност Лиса нямаше към кого да се обърне за помощ.
Като видя колко е объркана, Кристиан я докосна по ръката.
— Леля Таша би трябвало да знае какво става — каза й той. — Рано или късно ще се появи. Знаеш, че тя няма да позволи нещо да се случи на Роуз.
Лиса знаеше, че долавя малка доза от неувереност в това твърдение, но не каза нищо. Таша може и да не искаше да ме сполети нещо лошо, но със сигурност не беше всемогъща.
— Лиса!
Викът на Ейдриън накара Лиса и Кристиан едновременно да се обърнат. Ейдриън тъкмо бе влязъл, придружаван от майка си. Самият той имаше вид като на току-що измъкнал се от леглото. Носеше вчерашните си дрехи, леко измачкани, а косата му явно бе лишена от обичайните грижи. В сравнение с него Даниела изглеждаше елегантна и овладяна, като илюстрация на безупречна бизнесдама, която обаче не беше лишена от женственост.
Най-после! Ето ги хората, които можеха да знаят отговорите. Лиса се втурна с благодарност към тях.
— Слава Богу — заговори. — Никой не иска да ни каже какво се е случило… освен че кралицата е мъртва, а Роуз е в затвора. — Лиса погледна умолително към Даниела. — Кажи ми, че това е само някаква ужасна грешка.
Даниела потупа Лиса по рамото и я изгледа утешително, доколкото беше възможно при тези обстоятелства.
— Опасявам се, че не е. Снощи Татяна е била убита, а Роуз е главната заподозряна.
— Но тя никога не би го направила! — възкликна Лиса.
Кристиан се присъедини към справедливото й възмущение.
— Крясъците й в съвета онзи ден не са достатъчно основание, за да я обвинят в убийството. — Аха, двамата с Кристиан разсъждавахме еднакво. Беше едва ли не плашещо. — Нито пък тайното й промъкване на Бдението.
— Прав си. Не е достатъчно — съгласи се Даниела. — Но това не подобрява положението й. Очевидно разполагат с друго доказателство, което доказва вината й.