Лиса се загледа в отдалечаващия се Ейдриън със симпатия и тъга. Кристиан я докосна нежно по рамото.
— Хайде — рече. — Ще изясним това, което ни е нужно. Сега сме още в началото.
Почувствала се съвсем безпомощна, Лиса се остави да я изведе навън, за да се отдалечат от изпадналите в паника тълпи. Оранжевата светлина на залязващото слънце къпеше листата и дърветата в топли златисти багри. Когато се връщахме с Дмитрий от склада, навън също се бяха насъбрали доста хора, но изобщо не можеше да се сравнява със сегашното множество. Подплашени, всички си разменяха какви ли не слухове. Някои вече се бяха преоблекли в траурни дрехи, изцяло в черно. Сълзи се стичаха по лицата им. Зачудих се колко от тези сълзи са искрени. Дори и в разгара на тази трагедия, след това жестоко престъпление, кралските фамилии продължаваха да си съперничат за властта.
Всеки път щом чуеше името ми, Лиса все повече се разгневяваше. Гневът й бе примесен с озлобление, сякаш черен дим преминаваше през връзката ни и тя често губеше контрол върху постъпките си. Всичко това се дължеше на магията с духа.
— Не мога да повярвам! — извика тя на Кристиан. Аз забелязах, но не и тя, че той бързаше да я отведе някъде, където нямаше хора. — Как би могъл някой да си помисли такива неща за Роуз? Това е заговор. Трябва да е заговор.
— Зная, зная — кимна й той. Много добре познаваше признаците на страничния ефект на духа и се опитваше да я успокои. Скоро стигнаха до малка тревиста поляна. Седнаха на тревата, в сянката на един голям лешников храст. — Ние с теб знаем, че не го е извършила. Не се съмняваме в това. И ще го докажем. Не може да я накажат за нещо, което не е извършила.
— Не познаваш тази клика — изръмжа Лиса. — Ако някой е решил да я накисне за това убийство, те са способни на всичко. — Много внимателно, без тя да забележи, аз изтеглих част от мрака в нея, опитвайки се да я успокоя. За нещастие гневът й щеше да се прелее в мен и да усили моя.
Кристиан се засмя.
— Забравяш, че и аз съм израснал сред тази клика. Нали ходя на училище заедно с децата им. Познавам ги… но не бива да изпадаме в паника, преди да сме научили повече, нали?
Лиса въздъхна. Почувства се по-добре и се усмихна леко на Кристиан. Аз пък си казах да внимавам, за да не отнема твърде много от мрака в нея.
— Не си спомням досега да си бил толкова разумен.
— Това е защото всеки има различно определение за „разумен“. Просто не разбират правилно моето, това е всичко. — В гласа му сега се долавяше лека надменност.
— Май си доста неразбран — засмя се тя.
Погледите им се преплетоха. Усмивката на лицето му се преобрази в нещо по-топло, по-нежно.
— Е, надявам се този път да не съм неразбран. В противен случай може да получа някой юмрук.
Наведе се напред и доближи устните си до нейните. Лиса откликна без колебание или задна мисъл, като се потопи изцяло в сладостта на целувката му. За нещастие и аз се потопих. Когато най-после се отдръпнаха един от друг, Лиса усети как сърцето й се разтуптя, а бузите й пламнаха.
— И какво означава твоето определение? — попита тя, все още омаяна от вкуса на устните му.
— Означава „съжалявам“ — отвърна той.
Тя извърна поглед и отскубна нервно малко трева. Накрая, е въздишка, отново се вгледа в лицето му.
— Кристиан… имало ли е някога… имало ли е някога нещо между теб и Джил? Или Мия?
Той я зяпна смаяно.
— Какво? Откъде ти хрумна това?
— Толкова много време прекарваш с тях.
— Ти си единствената, която някога съм желал. — Изрече го на един дъх. Искреният му поглед, който нито за миг не се отклони от очите й, тези негови кристално сини очи… всичко това не оставяше място за съмнение на кое момиче принадлежи сърцето му. — Никога не съм и помислял за друга. Въпреки всичко, въпреки случилото се с Ейвъри…
— Кристиан, толкова съжалявам за това…
— Не е нужно да…
— Но аз наистина съжалявам…
— По дяволите! — ядоса се той. — Ще ме оставиш ли да довърша изрече…
— Не — прекъсна го Лиса. Наведе се напред и го целуна — силно и завладяващо, от което цялото й тяло пламна. Беше от онези целувки, които ясно й подсказваха, че и за нея не съществуваше друг на този свят.
Добре. Очевидно Таша имаше право: аз бях единствената, която можеше отново да ги събере. Но просто не очаквах арестът ми да изиграе решителната роля.