Измъкнах се от главата й, за да ги оставя насаме. Пък и нямах желание да им светя. Не завиждах на техния миг. Точно сега не можеха да направят нищо за мен, а заслужаваха да бъдат щастливи заедно. Оставаше им само да чакат нови разкрития, а и техният метод за убиване на времето беше доста по-здравословен от това, което Ейдриън вероятно вършеше в момента.
Излегнах се върху леглото и се загледах в тавана. Около мен нямаше нищо, освен голи метални повърхности и неутрални цветове, способни окончателно да ме подлудят. Нямаше какво да гледам. Нямаше какво да чета. Чувствах се като животно в клетка. Струваше ми се, че килията все повече и повече се смалява. Единственото, което ми оставаше, бе да си припомням отново и отново това, което бях научила от Лиса, за да анализирам всяка дочута дума. Разбира се, че за всичко имах въпроси, но единственото, което сериозно ме разтревожи, бе споменатото от Даниела изслушване. Ето за това трябваше да узная нещо повече.
И получих отговора, от който се нуждаех, макар че трябваше да изчакам още цял час за него.
Тъкмо се бях унесла в нещо като неясна омая и едва познах Михаил, изправил се пред вратата на килията. Скочих от леглото и се улових за металната решетка. Видях, че той започна да отключва вратата. Заля ме сгряваща надежда.
— Какво става? — попитах. — Освобождават ли ме?
— Опасявам се, че не — поклати глава той. Думите му се потвърдиха секунди по-късно, защото веднага след като отключи вратата, той чевръсто щракна белезниците около китките ми. Не оказах никаква съпротива. — Тук съм, за да те отведа на изслушването.
Като излязох в коридора, видях струпани там много пазители. Личната ми охрана. Същото както с Дмитрий. Да се разплачеш от умиление. Двамата с Михаил закрачихме напред един до друг и, слава Богу, че той не спря да говори, вместо да тънем в онази ужасна тишина, тъй свойствена за всички затворници.
— Какво по-точно ще бъде това изслушване? Като съдебен процес ли?
— Не, не. Твърде рано е за съдебен процес. При всяко изслушване се решава дали ще изправят обвиняемия пред съда.
— На мен ми се струва чиста загуба на време — изтъкнах му аз. Излязохме от сградата на пазителите. Свежият и влажен въздух беше най-сладкото нещо, което някога бях вкусвала.
— Ще бъде по-голяма загуба на време, ако организират съдебен процес по всички правила и чак тогава осъзнаят, че няма дело, което да изложат пред съда. При изслушването ще представят всички доказателства, с които разполагат, а съдията или някой, който действа като съдия, ще реши дали трябва да те изправят пред съдебен състав. Защото съдебният процес придава на всичко съвсем официален вид. На него произнасят присъдата и определят наказанието.
— А защо изчакаха толкова дълго, преди да започнат изслушването? Защо ме държаха цял ден в килията?
Той се засмя, но не защото това му се стори смешно.
— Напротив, сега действаха бързо, Роуз. Много бързо. Понякога за изслушване се чака с дни или дори със седмици. А ако ще има съдебен процес, през цялото време, докато започне, ще си под ключ.
Преглътнах.
— И тогава ли ще действат толкова бързо?
— Не зная. Почти от сто години не е бил убиван наш монарх. Хората са полудели, а съветът иска да наложи ред. Вече кроят грандиозни планове за погребението на кралицата. Ще бъде гигантски спектакъл, за да се разсее публиката.
— Какво? Как?
— Колкото по-скоро осъдят убиеца, толкова по-сигурни ще се почувстват всички. Те смятат, че доказателствата срещу теб са солидни и затова искат да избързат. Те искат ти да си виновна. Искат да погребат кралицата, но чак след като са изправили убиеца й пред правосъдието, за да могат всички да заспят спокойно след избора на новия крал или кралица.
— Но аз не съм… — Не довърших опита си да отрека обвинението. Нямаше смисъл.
Пред нас се извиси сградата, в която заседаваше Тронният съвет. Стори ми се застрашително отблъскваща още като я видях за пръв път — при процеса срещу Виктор, но ето че сега тук щеше да се реши моето собствено бъдеще. И очевидно не само моето бъдеще. Целият свят на мороите ще следи този процес и ще изчаква с надеждата аз да се окажа злодеят, който безпроблемно ще бъде отстранен завинаги. Преглътнах и нервно изгледах Михаил.
— Мислиш ли, че… че ще има съдебен процес?
Той не ми отговори. Един от пазителите ни отвори вратата.