Естествено повечето гости бяха морои от кралски произход, но щяха да присъстват и още неколцина влиятелни морои.
Аз наистина нямах никакъв интерес да се впускам на лов за някоя нафукана фамилия. Лиса беше единствената личност, която исках да пазя. Въпреки това трябваше да направя добро впечатление. Трябваше да стане ясно, че аз съм тази, която е най-подходяща за неин пазител.
Двете влязохме заедно в кралската бална зала. Беше единственото място в двореца, което можеше да побере всички нас, тъй като не присъстваха само дипломантите от академията „Свети Владимир“. Всички американски училища бяха изпратили випускниците си и за миг се заслепих от черно-бялото море, разкрило се пред очите ми. Отделни цветни проблясъци — кралски потомци, облечени в най-красивите си и елегантни дрехи — малко оживяваха строгата черно-бяла палитра. Меките тонове на фреските около нас караха стените да излъчват особено сияние. Лиса не носеше бална рокля, но изглеждаше елегантна в плътно прилепналата по тялото й рокля от изумрудено зелена коприна.
Аристократите общуваха с останалите с изисканост и лекота, с които бяха възпитани, но моите съученици се движеха доста тромаво наоколо. Обаче, изглежда, на никого не му пукаше. Не беше наша работа да си търсим работодатели; те щяха да ни намерят. Всички зрелостници носеха метални плочки с имената си, гравирани върху тях. Никакви обикновени картончета с надпис от рода: „Здравейте, името ми е…“ Плочките ни идентифицираха, така че кралските персони можеха да ни приближат и да се представят.
Не очаквах да ме заговори някой, освен приятелите ми, затова двете с Лиса се запътихме направо към бюфета и се настанихме в един тих ъгъл, за да похапнем от канапетата и хайвера. Е, Лиса ядеше хайвер. На мен ми напомняше твърде много за Русия.
Ейдриън, разбира се, ни видя пръв. Извих устни в лека усмивка.
— Ти какво правиш тук? Зная, че не си търсиш пазител.
Поради липсата на конкретни планове се предполагаше, че Ейдриън просто ще живее в кралския двор. И поради това не се нуждаеше от защита, въпреки че със сигурност щеше да му бъде осигурена, ако реши да се впусне по широкия свят.
— Вярно е, но не бих могъл да пропусна нито един купон — заяви той. Държеше в ръката си чаша с шампанско и аз се запитах дали ефектите от пръстена, който Лиса му бе дала, губеха силата си. Разбира се, да си пийне от време на време не означаваше краят на света, а и в списъка с предложения, който бе изготвил, за да ми стане гадже, се говореше доста общо по въпроса за алкохола. Ограниченията се отнасяха най-вече до цигарите, които настоявах да откаже. — Сигурно вече поне десетина души са дошли при теб с молба да им станеш пазител?
Поклатих глава.
— Кой би поискал безразсъдната Роуз Хатауей? Тази, която е способна да зареже всичко заради собствените си дела?
— Много — отвърна той. — Сигурен съм. Ти си непобедима в битка и не забравяй — всички смятат, че си напуснала Академията, за да избиваш стригои. Някои може да мислят, че това си заслужава да се примирят с откачения ти характер.
— Той е прав — прозвуча внезапно един глас. Вдигнах глава и видях Таша Озера, застанала близо до нас, с усмивка на лице. Въпреки белега днес изглеждаше красива — много по-царствена, отколкото я бях виждала досега. Дългата й черна коса блестеше; беше облечена с тъмносиня пола и елегантно дантелено горнище. Дори бе обула високи токчета и си бе сложила бижута, каквито със сигурност не я бях виждала да носи.
Зарадвах се да я видя; не знаех, че е дошла в двора. Хрумна ми странна мисъл.
— Да не би най-сетне да са ти позволили да имаш пазител?
Аристократите имаха безброй дискретни и любезни начини да изолират онези, които са изпаднали в немилост. В случая с Озера правото им на пазители бе отнето като един вид наказание заради това, което бяха направили родителите на Кристиан. Беше абсолютно нечестно. Озера имаха същите права, както и останалите кралски фамилии.
Тя кимна.
— Мисля, че по този начин се надяват да ми затворят устата, за да спра да призовавам мороите да се бият наравно с дампирите. Нещо като подкуп.
— Сигурна съм, че няма да се поддадеш.
— Няма. Така просто ще имам на разположение някой, с когото ще мога да тренирам. — Усмивката й помръкна и тя плъзна несигурния си поглед по лицата ни. — Надявам се, че няма да се почувстваш засегната… но аз помолих да ми определят за пазител теб, Роуз.