— Как мислиш, след колко време ще спрем? — попита Лиса. — Или ще умрем, задушени от въглероден окис?
— Още не сме излезли от границите на двора — отбелязах. Тя въздъхна.
Колата продължи и не след дълго спряхме. Михаил сигурно бе стигнал до портала и сега бъбреше с охраната. По-рано ми беше казал, че ще измисли някакво извинение — че изпълнява поръчка или нещо подобно — и няма защо да се притесняваме, че пазачите няма да му повярват, ще го разпитват или ще претърсят колата. В кралския двор не се притесняваха особено, когато някой се измъкваше навън, както в училището ни. Най-голямата им грижа тук беше, когато някой искаше да влезе вътре.
Мина около минута и аз вече се чудех дали нещо не се е оплескало. Но колата отново потегли и тримата въздъхнахме облекчено. Скоростта се увеличи и след около два километра автомобилът отби и спря. Капакът на багажника се отвори и ние се изсипахме навън. Никога не съм била толкова зажадняла за чист въздух. Отпуснах се на седалката до Михаил, а Лиса и Еди заеха задната. След като се настанихме, Михаил отново потегли, без да каже нито дума.
Позволих си за кратко да се отдам на чувството си на вина заради тези, които замесвах, но бързо го прогоних. Вече беше твърде късно да се притеснявам. Потиснах и надигналата се вина към Ейдриън. Той щеше да бъде добър съюзник, но не можех да го моля да ми помогне точно в това начинание.
След това се облегнах назад и се замислих за работата, която ни предстоеше. Щеше да ни е нужен час, за да стигнем до летището, откъдето тримата щяхме да се отправим към Аляска.
Глава 6
— Знаете ли от какво имаме нужда?
Седях между Еди и Лиса по време на полета ни от Сиатъл до Феърбанкс. Като най-ниска от всичките — несъществен факт — но и като мозъкът на операцията се озовах на средната седалка.
— Нов план? — допусна Лиса.
— Чудо? — подметна Еди.
Замълчах за секунда и ги изгледах кръвнишки, преди да им отговоря. Откога се извъдиха такива майтапчии?
— Не. От оборудване. Имаме нужда от модерни джаджи, ако искаме да се справим. — Потупах с пръст плановете, разстлани върху скута ми, с които не се разделях, откакто поехме на това пътуване. Михаил ни остави на малкото летище, намиращо се на един час път от кралския двор. Оттам хванахме ежедневния полет до Филаделфия, след това до Сиатъл, а сега пътувахме до Феърбанкс. Това ми напомни малко за безумните ми полети от Сибир до Щатите. Тогава също трябваше да мина през Сиатъл. Започвах да вярвам, че градът е център, откъдето се потегля за всички тайнствени места.
— Мислех, че единствените инструменти, от които се нуждаем, са умовете ни — отбеляза Еди замислено. Може и да се отнасяше прекалено сериозно към работата си на пазител, но понякога, когато бе спокоен, пускаше в действие сдържания си хумор. Не че беше напълно спокоен с предстоящата ни мисия, особено след като вече знаеше повечето (но не всички) подробности. Знаех, че когато се приземим, отново ще бъде нащрек и готов за действие. Съвсем разбираемо, остана сащисан, когато му съобщих, че отиваме да освободим Виктор Дашков. Не казах на Еди нищо за Дмитрий, нито за духа, а само, че Виктор играе важна роля в нещо, което е за добро. Доверието на Еди в мен бе толкова безусловно, че той повярва на думите ми и не разпитва нищо повече. Чудех се как ли ще реагира, когато узнае истината.
— Най-малкото имаме нужда от джи пи ес — заявих. — На това нещо са отбелязани само географската ширина и дължина. Не са отбелязани посоките.
— Не би трябвало да е трудно да се снабдим с такъв — обади се Лиса, която въртеше гривната в ръцете си. Беше спуснала табличката пред себе си и бе разпръснала върху нея бижутата на Таша. — Сигурна съм, че дори и в Аляска има модерни технологии. — Тя също бе превключила на шеговита вълна, въпреки че през връзката усещах безпокойството й.
Доброто настроение на Еди малко помръкна.
— Надявам се, че нямаш предвид оръжия или нещо такова.
— Не. Абсолютно не. Ако всичко се получи, както го искаме, никой дори няма да разбере, че сме били там. — Не беше изключено да се стигне до физически сблъсък, но се надявах никой да не пострада сериозно.
Лиса въздъхна и ми подаде гривната. Притесняваше се, защото планът ми зависеше от нейните магии — и в прекия, и в преносния смисъл.