— Не зная дали това ще проработи, но се надявам да засили вътрешната ти съпротива.
Взех гривната и я плъзнах на китката си. Не почувствах нищо, но пък и рядко се случваше да усетя нещо при омагьосаните предмети. Оставих на Ейдриън бележка, в която му пишех, че двете с Лиса сме решили да избягаме „за малко женски лудории“, преди моето назначение и нейното посещение в колежа. Знаех, че ще се почувства наранен. Женската нотка щеше донякъде да го успокои, но щеше да му стане мъчно, задето не е бил поканен на лудешката ни ваканция, ако изобщо повярваше, че сме на такава. Вероятно вече ме познаваше достатъчно добре, за да се досети, че зад повечето от действията ми има скрити мотиви. Надявах се, че ще съобщи тази история пред официалните власти в двора, когато се разбереше за изчезването ни. Пак можеше да ни очакват неприятности, но един див уикенд беше по-малко провинение в сравнение с проникването в строго охраняван затвор. А и честно, нима нещата биха могли да станат още по-лоши за мен? Единственият недостатък тук беше, че Ейдриън можеше да ме посети в съня ми и да ме пече на шиш, докато не измъкне истината. Това бе една от най-интересните — и доста често дразнещи — способности на духа. Лиса още не се бе научила да се появява в сънищата, но имаше груби познания за основните принципи. С това, както и чрез внушението се бе опитала да омагьоса гривната така, че да блокира появата на Ейдриън, когато по-късно заспя.
Самолетът започна да се спуска към летището във Феърбанкс и аз погледнах през прозореца към високите борове и ширналите се зелени полета. В мислите на Лиса прочетох, че почти очакваше да види ледници и снежни преспи, макар да знаеше, че сега тук е разгарът на лятото. След Сибир се научих да не робувам на предразсъдъци, когато става дума за географски райони. Най-голямата ми грижа беше слънцето. То грееше с пълната си сила, когато напуснахме кралския двор, а тъй като пътувахме на запад, смяната на часовите пояси означаваше, че то ни следва. Сега, макар че беше почти девет вечерта, благодарение на северната географска ширина над нас се синееха ясни и слънчеви небеса.
Приличаха на огромно безопасно одеяло. Не го споменах пред Лиса и Еди, но беше напълно вероятно Дмитрий да има шпиони навсякъде. Докато бях в „Свети Владимир“ и в кралския двор бях недосегаема, но в писмата си той съвсем ясно казваше, че ме чака да изляза извън техните граници. Не знаех докъде се простира шпионската му мрежа, но нямаше да се изненадам, ако представители на човешката раса наблюдават кралския двор през деня. И въпреки че го напуснах, скрита в багажник, имаше голяма вероятност Дмитрий вече да е тръгнал по следите ми. Ала същата светлина, която охраняваше затворниците, щеше да осигури и нашата безопасност. Оставаха ни само няколко часа от нощта, през които да сме нащрек, а ако свършим бързо, за нула време щяхме да напуснем Аляска. Е, това можеше и да не е толкова добре. Щяхме да изгубим слънцето.
Когато се приземихме и се опитахме да наемем кола, се натъкнахме на първото усложнение. Двамата с Еди бяхме навършили осемнадесет години, но никоя от компаниите за коли под наем не искаше да даде кола на някой толкова млад. След третия отказ, гневът ми започна да нараства. Кой би си помислил, че ще ни забави нещо толкова идиотско? Накрая, след четвъртия напразен опит, служителката ни каза колебливо, че един тип, който държал гараж на около километър и половина от летището, сигурно щял да ни даде кола, ако имаме кредитна карта и оставим достатъчно голям депозит.
Тръгнахме пеша. Времето беше приятно, но когато стигнахме нашата цел, забелязах, че слънцето започваше да тормози Лиса. Бъд — от „Бъд, коли под наем“ — не изглеждаше чак толкова гаден и наистина ни даде кола, след като извадихме достатъчно пари. След това си запазихме стая в скромен мотел и отново се заехме с обсъждането на плана.
Цялата информация, с която разполагахме, показваше, че затворът се подчинява на вампирското разписание, което означаваше, че за тях това е активната част от денонощието. Планът ни беше да останем в мотела до следващия ден, когато за мороите ще настъпи „нощта“, а преди това да поспим. Това щеше да осигури време на Лиса да работи върху магиите си. Стаята ни беше лесна за охраняване.
Ейдриън не се появи в съня ми, за което бях благодарна. Това означаваше, че или беше повярвал на „момичешките лудории“, или не можеше да проникне през защитата, осигурявана от гривната на Лиса. На сутринта си купихме понички за закуска, но всички бяхме с леко помътнели очи. Нарушаването на вампирското разписание малко ни бе замаяло.