Но ударната порция захар ни помогна да живнем. Двамата с Еди оставихме Лиса сама и към десет излязохме на малко разузнаване. Пътьом купихме от един магазин за спортни стоки така желания от мен джи пи ес, както и още няколко други неща. Използвахме ги, за да се ориентираме из пустите и отдалечени провинциални пътища, които сякаш водеха наникъде. Когато нашият джи пи ес показа, че се намираме на малко повече от километър и половина от затвора, спряхме отстрани на тесния прашен път и поехме през полето от висока трева, чийто край не се виждаше.
— Мислех си, че Аляска е тундра — отбеляза Еди, докато се промъкваше през високите стъбла. Небето отново беше ясно — синьо и чисто, само тук-там се виждаха малки облаци, които не бяха никаква заплаха за слънцето. Тръгнах облечена с леко яке, но след като плувнах в пот, го свалих и го вързах около кръста си. От време на време лекият бриз навеждаше високата трева пред нас и рошеше косата ми.
— Предполагам, че не покрива всичките нейни части. Може би трябва да отидем по-далеч на север. О, чакай! Това изглежда обещаващо.
Спряхме пред висока ограда от бодлива тел с огромна табела:
Буквите бяха червени, очевидно, за да се наблегне на сериозността на надписа. Лично аз бих добавила череп е кръстосани кости за още по-нагледно предупреждение.
Двамата с Еди огледахме оградата за няколко минути, сетне се спогледахме примирено.
— Лиса ще ни излекува, ако се одерем — казах с надежда.
Не е невъзможно да се изкачиш по ограда от бодлива тел, но никак не е забавно. Хвърлих якето си върху нея, за да се хвана за телта, но не ми се размина без няколко драскотини и скъсани дрехи. След като се озовах горе, скочих. Предпочитах да се натъртя малко от удара, отколкото да слизам с катерене. Еди последва примера ми и се намръщи при срещата с твърдата земя.
Повървяхме малко по-навътре и пред нас се появиха тъмните очертания на някаква сграда. И двамата спряхме рязко и залегнахме, за да се скрием сред тревата. Според информацията в папката на затвора тук имаше външни камери, което означаваше, че рискуваме да ни забележат, ако приближим твърде много. Освен с джи пи ес се бях снабдила и с мощен бинокъл и сега го извадих, за да огледам местността.
Бинокълът беше добър — наистина добър — както и би трябвало за тази цена. Удивително колко подробности се виждаха. Както много други постройки на мороите, и тази бе смесица от стар и нов стил. Високите стени, които я ограждаха, бяха построени от зловещи наглед сиви каменни блокове и почти скриваха затвора, чиито покрив едва се подаваше над тях. Отгоре върху стените крачеха две фигури — живи очи като подкрепление към тези на камерите. Мястото приличаше на непристъпна крепост, еднакво трудна за проникване и за бягство. Щеше да е още по-впечатляващо, ако затворът бе разположен на върха на стръмна скала, със злокобно черно небе отзад. Зеленото поле и слънцето изглеждаха не на място.
Подадох бинокъла на Еди. Той направи своя оглед, сетне посочи наляво.
— Там.
Присвих очи и едва успях да забележа нещо като камион или джип, който караше към затвора. Зави отзад и изчезна от погледите ни.
— Единственият начин да влезем — промърморих аз, като си спомних плана на затвора. Знаехме, че не можем да се изкатерим по стените или да приближим достатъчно близо пеша, без да ни забележат. Трябваше, както се казва, да влезем през предната врата и тъкмо тук планът малко издишаше.
Еди свали бинокъла и погледна към мен със смръщени вежди.
— Знаеш, че бях напълно сериозен, когато ти казах, че ти вярвам. Каквато и причина да имаш, за да правиш това, зная, че е за добро. Но преди да пристъпим към действие, сигурна ли си, че искаш точно това?
Изсмях се горчиво.
— Да го искам? Не. Но трябва да го направя.
Той кимна.
— Достатъчно добро основание.
Наблюдавахме затвора още известно време от различни ъгли, като спазвахме дистанция. Всичко беше така, както го очаквахме, но огледът със стереоскопичен бинокъл само щеше да ни е от полза.
След около половин час решихме да се върнем в хотела. Лиса седеше с кръстосани крака върху едно от леглата и още работеше върху магиите. Чувствата, които идваха от нея, бяха топли и изпълнени със задоволство. Духът винаги я караше да се чувства добре — въпреки страничните ефекти, които се проявяваха по-късно — и тя мислеше, че доста е напреднала.