— Не питай мен — отвърна Уес и се запъти към вратата, след като ни даде знак да седнем. Явно смяташе, че придружаването на захранващи е под достойнството му. — Маркс каза да стоят тук, докато Съливан стане. Според мен е станала някаква грешка, но те се оплакват, че вече не могат да издържат.
— Страхотно, няма що — изпъшка мороят. — Е, следващото захранване е след петнадесет минути, така че ще дам почивка на Брадли. Той толкова се е отнесъл, че едва ли ще забележи, ако някой даде кръв вместо него.
Уес кимна.
— Ние ще се обадим, когато оправим тази бъркотия.
Пазачът излезе, а мороят въздъхна и взе клипборда. Имах чувството, че всички тук са уморени от работата си. Можех да разбера защо. Мястото беше доста потискащо. Предпочитах просторите на широкия свят.
— Кой е наред да се захранва след петнадесет минути? — попитах аз.
Изненаданият морой вдигна рязко глава. Не беше от въпросите, които захранващите задаваха.
— Какво каза?
Лиса се изправи и впи поглед в него.
— Отговори на въпроса.
Лицето на мъжа се отпусна. Той беше много податлив на внушението.
— Рудолф Кайзер.
Нито една от двете ни не го познаваше. Можеше да е тук за убийство или за каквото и да е друго тежко престъпление.
— А кога е редът на Виктор Дашков? — попита Лиса.
— След два часа.
— Смени графика. Кажи на охраната му, че има промяна и той трябва да дойде вместо Рудолф.
Празните очи на мороя — сега имаше същия отнесен поглед като захранващия Брадли — регистрираха думите й чак след една минута.
— Да — кимна той.
— Това е нещо съвсем нормално. Няма да събуди никакви подозрения.
— Няма да събуди подозрения — повтори монотонно мороят.
— Направи го — заповяда Лиса със строг глас. — Извикай ги, уреди всичко и не отделяй очи от мен.
Мъжът се подчини. Докато говореше по телефона, той се представи като Нортуд. Когато затвори, всичко бе уредено. Сега не ни оставаше нищо друго, освен да чакаме. Цялото ми тяло бе опънато като струна от напрежение. Тео беше казал, че разполагаме с около час, преди директорът да поеме задълженията си. Еди просто трябваше да убива времето с Тео и да се постарае да не събуди никакви подозрения. Тео трябваше да вярва, че е станала някаква грешка с документите. Успокой се, Роуз. Можеш да го направиш.
Докато чакахме, Лиса внуши на захранващия Брадли да потъне в дълбок сън. Не исках никакви свидетели, дори и дрогирани. Успях да обърна леко камерата, така че да не обхваща цялата стая. Естествено, преди да си тръгнем, трябваше да се справим със системата за наблюдение на затвора, но засега нямахме нужда някой от охраната да види това, което щеше да се случи.
Тъкмо се бях настанила в една от кабинките, когато вратата се отвори. Лиса бе останала на стола близо до бюрото на Нортуд, така че да продължи да му въздейства чрез внушението. Бяхме го инструктирали, че аз ще съм захранващата. Вратата на кабинката бе затворена, но през погледа на Лиса видях групата: двама пазачи… и Виктор Дашков.
Същият ужас, който я бе обзел, когато го видя на процеса, се надигна и сега в нея. Ръцете й трепереха. Единственото, което я бе успокоило по време на процеса, беше предстоящата развръзка — Лиса знаеше, че Виктор ще бъде затворен завинаги и никога повече няма да я нарани.
А сега ние смятахме да променим всичко това.
Лиса се насили да прогони страха от съзнанието си, докато продължаваше да се взира в Нортуд. Пазачите до Виктор бяха сурови и готови да действат, макар че всъщност нямаше нужда. Болестта, която го измъчваше от години — тази, която Лиса временно бе излекувала, отново бе започнала да надига глава. Липсата на движения и чист въздух явно също оказваха неблагоприятно въздействие, както и ограничените количества кръв, които се даваха на затворниците. Пазачите го бяха оковали във вериги като допълнителна предпазна мярка и той се бе прегърбил още повече под тежестта им. Едва тътреше крака.
— Ето там — рече Нортуд и посочи към мен. — Онази.
Пазачите поведоха Виктор покрай Лиса, но той почти не я удостои с поглед. В този момент тя бе заета с двойно внушение: да държи Нортуд под контрол и да изглежда незначителна, когато Виктор мине покрай нея. Пазачите го настаниха на стола до мен, след което отстъпиха назад, но без да го изпускат от поглед. Един от тях поведе разговор с Нортуд, като отбеляза колко сме млади. Ако отново се наложи да правя същото, ще накарам Лиса да направи магия да изглеждаме по-възрастни.