— Когато беше в Русия, спазвах обещанието си. Това е различно. Проверявах непрекъснато в компанията, издала кредитната карта, и веднага щом се появи сумата за чартърния полет, се обадих и разбрах къде си отишла. — Пристигането на Ейдриън толкова скоро след нашето не беше изненада, ако е наблюдавал движението на парите по картата. След като се е сдобил с нужната информация, не му е било трудно да си запази билет за самолета. С обикновен пътнически самолет, който не спираше никъде, се пристигаше много по-бързо, отколкото с нашия чартърен, който кацна на няколко места. — Нямаше начин да устоя на едно пътуване до Лас Вегас — продължи той. — И така реших да ви изненадам и да се позабавляваме заедно.
Сетих се, че бях използвала картата, за да платя за стаята и така съвсем бях издала местоположението ни. Никой досега не ни бе свързал с моята или кредитната карта на Лиса, ала лекотата, с която той ни бе проследил, ме изнерви.
— Не биваше да го правиш — промърморих. — Може и да сме заедно, но има граници, които си длъжен да уважаваш. Това не е твоя работа.
— Не е като да съм прочел дневника ти! Просто исках да намеря гаджето си и… — Ейдриън чак сега започваше да навързва отделните събития, което бе знак колко е разстроен. — О, Господи. Роуз, моля те, кажи ми, че вие не сте тези, които са проникнали в затвора. Те търсят две момичета от човешката раса и един дампир. Описанията изобщо не съвпадат с вашите… — Изпъшка. — Но сте били вие двете, нали? Неясно как сте проникнали в строго охранявания затвор. С Еди.
— Явно не е бил толкова строго охраняван — отбелязах безгрижно.
— Роуз! Този тип едва не съсипа живота и на двете ви. Защо сте го освободили?
— Защото… — Поколебах се. Как можех да го обясня на Ейдриън? Как бих могла да обясня това, което според всички доказателства в нашия свят беше невъзможно? И как бих могла да му обясня конкретната цел, причината за всичко това? — Виктор разполага с информация, от която се нуждаем. Ами, има достъп до някой, който ни трябва. Това беше единственият начин да я получим.
— Какво, за Бога, би могло да те накара да направиш всичко това?
Преглътнах. Бях влязла в затвор, в леговището на стригои, но това, което щях да кажа на Ейдриън, ме изпълни със страх.
— Защото може да има начин да се спаси стригой. Да се превърне отново в това, което някога е бил. И Виктор… Виктор познава някой, който може да го направи.
Ейдриън се втренчи в мен за няколко секунди, които ми се сториха цяла вечност. Дори сред цялата глъч и оживление в казиното изведнъж ми се стори, че светът застина в безмълвие.
— Роуз, това е невъзможно.
— Може и да не е невъзможно.
— Ако имаше някакъв начин да се направи, щяхме да го знаем.
— Свързано е само с онези, които владеят магията на духа. И ние го научихме съвсем наскоро.
— Това не означава, че е… о, разбирам. — Тъмнозелените му очи проблеснаха. Този път гневно. — Заради него е, нали? Всичко това е последният ти безумен опит да стигнеш до него. До Дмитрий.
— Не е само заради него — изрекох тихо. — Това би могло да спаси всички стригои.
— А аз си мислех, че всичко е приключило! — избухна Ейдриън. Гласът му бе достатъчно висок и неколцината желаещи да опитат късмета си пред игралните автомати погледнаха към нас. — Ти ми каза, че е приключило. Каза ми, че можеш да продължиш напред с мен.
— И наистина го мислех — отвърнах, изненадана от отчаяната нотка в гласа си. — Това е нещо, което наскоро узнахме. Трябва да опитаме.
— И после какво? Какво ще стане, ако тази глупава фантазия се сбъдне? Ще освободиш Дмитрий с помощта на някакво чудо и ще ме зарежеш просто така? — Той щракна с пръсти.
— Не зная — признах уморено. — В момента не зная какво ще стане. Хубаво ми е с теб. Наистина. Но не мога да не опитам.
— Разбира се, че не можеш. — Той вдигна поглед към тавана. — Мечти, мечти. Лелея ги. Живея с тях. Самозалъгвам се с тях. Истинско чудо е, че все още различавам действителността. — Умората в гласа му ме обезпокои. Разпознах началото на един от налудничавите му пристъпи на депресия, породени от духа. После се извърна с въздишка от мен. — Имам нужда от питие.
Каквато и жал да изпитвах към него, тутакси се превърна в гняв.
— О, добре. Това ще оправи всичко. Радвам се, че дори и светът да се стовари върху главата ти, ти ще има с какво да се утешиш.
Той ме изгледа толкова свирепо, че неволно трепнах. Не го правеше много често, затова, когато се случеше, въздействието бе много силно.