Леле. Робърт много го биваше да скапва разговора. Всички се надявахме сервитьорът да се върне. Когато го направи, се напънахме да си поръчаме храна. С изключение на Робърт повечето избирахме първото, което ни попадна. Ресторантът предлагаше азиатска кухня и аз си поръчах яйчени ролца.
Когато приключихме с поръчките, Виктор продължи да направлява Робърт с твърда ръка, нещо, което смятах за почти невъзможно.
— Ще им помогнеш ли? Ще отговориш ли на въпросите им?
Имах чувството, че Виктор притиска Робърт не защото искаше да ни се отплати, че го измъкнахме от затвора, а защото интригантската му природа умираше да узнае тайните на всички и мотивите им.
Робърт въздъхна. Винаги когато погледнеше към Виктор, върху лицето му се изписваше изражение на безусловна преданост и дори идолопоклонничество. Навярно Робърт не можеше да откаже нищо на брат си. Той беше идеалната марионетка в ръцете на Виктор и осъзнах, че би трябвало да съм благодарна за нестабилността на Робърт. Ако той контролираше напълно силите си, предишният път Виктор никога не би се занимавал с Лиса. Навярно вече би имал своя личен магьосник на духа, за да го използва за постигане на желанията си.
— Какво искаш да знаеш? — попита Робърт отнесено. Обръщаше се към мен, очевидно разбрал, че аз съм лидерът в групата.
Погледнах към приятелите си за морална подкрепа, но не я получих. Нито Лиса, нито Ейдриън одобряваха тази мисия, а Еди все още не знаеше каква е целта й. Преглътнах и се въоръжих с цялата си сила, сетне насочих вниманието си към Робърт.
— Чухме, че веднъж си освободил стригой. Успял си да преобразиш него — или нея — в първоначалното му състояние.
По обикновено овладяното лице на Виктор пробягна изненада. Определено не беше очаквал това.
— Къде сте го чули? — попита Робърт настоятелно.
— От една двойка, с която се запознах в Русия. Казват се Марк и Оксана.
— Марк и Оксана… — Погледът на Робърт отново се отнесе за миг. Имах чувството, че често се случва и той не пребивава дълго в реалността. — Не знаех, че още са заедно.
— Заедно са. Всъщност се справят страхотно. — Трябваше да го върна в настоящето. — Вярно ли е? Направил ли си това, което те ми казаха? Възможно ли е?
Отговорите на Робърт винаги се предшестваха от кратка пауза.
— Тя.
— А?
— Беше жена. Освободих я.
Ахнах смаяно. Не смеех да осмисля думите му.
— Лъжеш. — Заговори Ейдриън, а тонът му беше рязък.
Изражението на Робърт, когато го погледна, бе едновременно развеселено и пренебрежително.
— И кой си ти, че да го кажеш? Откъде знаеш? Ти толкова много си увредил и злоупотребил със силите си, че е истинско чудо, че изобщо можеш да се докоснеш до магията. Всички тези неща, които сам си причиняваш… всъщност не помагат, нали? Духът продължава да те наказва… много скоро няма да можеш да отличиш реалността от фантазията…
Думите му смаяха Ейдриън за миг, но той рече:
— Не се нуждая от физически доказателства, за да разбера, че лъжеш. Зная, че е така, защото описваш невъзможното. Няма начин да се спаси стригой. Когато си отидат, това е завинаги. Те са мъртви. Неживи. Завинаги.
— Мъртвите невинаги остават мъртви… — Думите на Робърт не бяха адресирани към Ейдриън. Говореше на мен. Потръпнах.
— Как? Как си го направил?
— Със сребърен кол. Тя беше убита с кол и след това се върна към живота.
— Добре — казах аз. — Това е лъжа. Убила съм много стригои с кол и повярвай ми, те си остават мъртви.
— Не с обикновен сребърен кол. — Пръстите на Робърт описваха кръгове по ръба на чашата му. — Със специален кол.
— С кол, омагьосан с духа — обади се Лиса внезапно.
Той вдигна поглед към нея и се усмихна. От усмивката му ме полазиха тръпки.
— Да. Ти си умно, много умно момиче. Едно умно, нежно момиче. Нежно и мило. Виждам го в аурата ти.
Вторачих се в масата. Мислите ми бясно препускаха. Кол, омагьосан с духа. Сребърните колове са омагьосани с четирите основни елемента на мороите: земя, въздух, вода и огън. Именно животът, заложен в тях, унищожаваше неживата сила в стригоите. Въпреки последното ни откритие как да се омагьосват предмети с духа, никога не ни бе хрумвало, че и колът може да се омагьоса. Духът лекуваше. Духът ме бе върнал от мъртвите. Ако се добави към останалите елементи в сребърния кол, дали наистина бе възможно да се унищожи отвратителният мрак, оковал душите на стригоите, и отделната личност да бъде върната към първоначалното си състояние?