— Ще довършим този разговор по-късно. — Изгледах я твърдо. Погледите ни останаха кръстосани за миг, после тя се обърна към Робърт. През връзката все още усещах упорство, което никак не ми хареса.
— Как омагьосваш сребърния кол? — попита го тя. — Аз все още се уча.
Отворих уста, за да я смъмря отново, но размислих. Може би Робърт грешеше. Може би, за да се преобрази един стригой, е нужен само кол, омагьосан с духа. Навярно смяташе, че може да го извърши само владеещ духа, защото той го бе направил. Поне така твърдеше. Освен това предпочитах Лиса да е заета с магията, отколкото с битки. А ако омагьосването се окаже прекалено трудно, може би тя щеше да се откаже.
Робърт погледна към мен, след това към Еди.
— Един от вас сигурно има в себе си кол. Ще ти покажа.
— Не можеш да извадиш кол на публично място! — възкликна Ейдриън и беше напълно прав. — Освен че ще изглежда странно за околните, е съвсем очевидно, че е оръжие.
— Той е прав — съгласи се Еди.
— Бихме могли да се върнем в стаята след вечеря — предложи Виктор.
Лицето му запазваше все същото любезно и невъзмутимо изражение. Вгледах се изпитателно в него, като се надявах, че физиономията ми красноречиво показва недоверието ми. Въпреки нетърпението да разбере повече, усещах, че и Лиса се колебае. Нямаше желание да следва предложенията на Виктор. В миналото и двете бяхме свидетели колко отчаяно Виктор преследва плановете си. Беше убедил собствената си дъщеря да стане стригой, за да му помогне да избяга от затвора. Доколкото знаехме, планираше същото и за…
— Това е! — ахнах аз. Усетих как очите ми се разширяват, докато се взирах в него.
— Това е какво? — попита Виктор.
— Заради това си накарал Натали да се превърне в стригой. Мислил си… знаел си за това. За това, което е направил Робърт. Смятал си да използваш силата й като стригой, а след това той е щял да я превърне обратно в морой.
И без това бледото лице на Виктор пребледня още повече и сякаш се състари пред очите ни. Самодоволното му изражение изчезна и той извърна глава.
— Натали отдавна е мъртва — рече сковано. — Няма смисъл да я обсъждаме.
След това някои от нас се насилиха да ядат, но яйчените ролца ми се сториха безвкусни. Двете с Лиса мислехме за едно и също. От всички грехове на Виктор винаги съм смятала убеждаването на дъщеря му да се превърне в стригой за най-ужасния. Това беше, което завинаги го затвърди в моите очи като чудовище. Внезапно бях принудена да преосмисля нещата — да преоценя него. Ако е знаел, че ще може да я върне, това, което бе извършил, си оставаше ужасно, но не чак толкова ужасно. За мен той си беше зло, по това спор нямаше. Но ако е вярвал, че може да върне Натали, то това означаваше, че е вярвал и в силата на Робърт. Разбира се, нямаше начин да допусна Лиса да приближи до стригой, но в тази невероятна история май имаше зрънце истина. И аз нямаше да се откажа, докато не разнищя всичко докрай.
— Можем да се качим в стаята, след като приключим с вечерята — заявих накрая. — Но не за дълго. — Последните ми думи бяха предназначени за Виктор и Робърт. Робърт, изглежда, отново се бе отнесъл в собствения си свят, но Виктор кимна.
Стрелнах Еди с поглед и той ми кимна кратко, но неговият жест имаше по-различно значение. Той разбираше риска да заведем двамата братя на усамотено място. Еди ми казваше, че ще бъде още по-внимателен — не че вече не беше.
Когато свършихме вечерята, двамата с Еди бяхме изпълнени с напрежение. Той вървеше близо до Робърт, а аз — до Виктор. Лиса и Ейдриън бяха между двамата братя. Въпреки че се движехме толкова близо, никак не беше лесно да прекосим претъпканото казино. На пътя ни постоянно се изпречваха хора, заобикаляха ни, промушваха се помежду ни… истински хаос. На два пъти групата ни бе разделяна от нехайни туристи. Вече почти стигнахме до асансьорите, но аз ставах все по-неспокойна от възможността Виктор или Робърт да хукнат сред множеството.
— Трябва да се махнем от тази тълпа! — извиках на Еди.
Той ме удостои е едно от кратките си кимвания и зави рязко наляво, с което ме изненада. Подкарах Виктор в същата посока, а Лиса и Ейдриън отстъпиха встрани, за да не изостанат от нас. Бях озадачена, докато не видях, че приближаваме към коридор с надпис: АВАРИЕН ИЗХОД. Далеч от оживеното казино, нивото на шума значително бе намаляло.
— Предположих, че тук сигурно има стълби — обясни Еди.
— Съобразителен пазител — усмихнах му се аз.