След още един завой видяхме отдясно шкафа на чистачките, а пред нас: врата със знак за стълби. Вратата, изглежда водеше навън и към горните етажи.
— Идеално — промърморих.
— Вие май бяхте… на десетия етаж — изтъкна Ейдриън. Това беше първият път, когато проговори от доста време.
— Едно малко упражнение няма да ни… по дяволите. — Заковах се пред вратата. Имаше малък предупредителен надпис, който гласеше, че алармата ще се задейства, ако вратата се отвори. — Трябваше да се сетя.
— Съжалявам — промълви Еди, сякаш беше лично отговорен.
— Вината не е твоя. — Обърнах се. — Връщаме се обратно. — В крайна сметка щеше да се наложи да рискуваме и да минем през тълпата. Може би обиколката бе уморила достатъчно Виктор и Робърт, за да нямат желание да избягат. И двамата не бяха в първа младост, а Виктор все още не се чувстваше добре.
Лиса беше прекалено напрегната, за да мисли за това, че я карат да обикаля, но Ейдриън ми хвърли поглед, който красноречиво казваше, че смята това мотаене наоколо за чиста загуба на времето му. Разбира се, той смяташе, че цялата тази работа с Робърт е загуба на време. Бях искрено изненадана, че реши да дойде с нас в стаята. Очаквах да остане в казиното в компанията на цигарите и поредното питие.
Еди, начело на групата ни, направи няколко крачки към казиното в дъното на коридора. И тогава го усетих.
— Спри! — изкрещях.
Той реагира мигом и застина в тясното пространство. Последва малко объркване. От изненада Виктор се спъна в Еди, а след това Лиса се спъна във Виктор. Инстинктът накара Еди да посегне към сребърния си кол, но моят вече беше изваден. Сграбчих го веднага щом почувствах гаденето.
Между нас и казиното имаше стригои.
Глава 10
И един от тях… един от тях…
— Не — промълвих, докато се хвърлях към най-близкия стригой — беше жена. Около нас се бяха появили трима стригои.
Еди също се задейства и двамата се опитвахме да избутаме мороите зад нас. Те не се нуждаеха от много подканяне. При вида на стригоите мороите заотстъпваха, образувайки нещо като тесен клин. Заради мигновените рефлекси на Еди и паниката на мороите бях сигурна, че никой не е забелязал това, което вече бях видяла.
Дмитрий беше сред тях.
Не, не, не, казах, този път на себе си. Той ме беше предупредил. Отново и отново го казваше в писмата си, че в мига, в който напусна сигурността на магическите пръстени, той ще дойде за мен. Повярвах му и все пак… да видиш реалността е нещо съвсем различно. Бяха минали три месеца, ала в този миг милиони спомени нахлуха в съзнанието ми с кристално чиста острота. Пленничеството ми при Дмитрий. Начинът, по който устните му — толкова, толкова топли въпреки студената му кожа — целуваха моите. Усещането за кучешките зъби, притиснати до шията ми и сладкото блаженство, което следваше…
Той изглеждаше съвсем същият, с тази тебеширена белота на лицето и червените пръстени около зениците на очите, които така силно контрастираха с меката, дълга до брадичката кестенява коса и иначе прекрасните черти на лицето му. Дори носеше дълго кожено палто. Сигурно беше ново, тъй като предишното доста се разкъса при последната ни битка на моста. Откъде се снабдяваше с тях?
— Махайте се оттук! — изкрещях. Думите ми бяха насочени към мороите, докато колът ми се забиваше в сърцето на жената стригой. Моментното объркване в коридора се оказа по-пагубно за нея, отколкото за мен. Тя се откри, а и не очакваше да съм толкова бърза. Убила съм много стригои, защото са ме подценявали.
Еди нямаше моя късмет. Той се препъна, когато Виктор се мушна покрай него, което позволи на другия стригой отпред — мъж — да запрати Еди в стената. Все пак това бе ситуация, с която се бяхме сблъсквали и преди и Еди реагира блестящо. Той тутакси се окопити от удара и след като мороите вече не му се пречкаха, се хвърли към стригоя и двамата влязоха в люта схватка.
А аз? Моето внимание бе насочено към Дмитрий.
Прекрачих падналата жена стригой, без дори да я погледна. Дмитрий изчакваше отзад, изпращайки подчинените си на предната линия на битката. Навярно защото го познавах толкова добре, подозирах, че той не бе изненадан, че ще се справя с единия стригой толкова бързо, а Еди ще затрудни другия. Съмнявах се, че му пукаше дали те ще оцелеят, или ще умрат. Те бяха само за отвличане на вниманието, за да се добере до мен.
— Нали те предупредих — заговори ме Дмитрий. Очите му бяха едновременно развеселени и пронизващи. Наблюдаваше всяко мое движение, двамата подсъзнателно се копирахме един друг, изчаквайки сгодния момент за атака. — Предупредих те, че ще те намеря.